ЩЕ ДОЙДЕ КРАЙ
Балканът - чуй, народе мой, - говори
и те зове. - Вдигни се ти!
И с горд подем, към сините простори,
духът ти жадно нека полети!
Защо мълчиш? Не искаш ли да спомниш
предишни дни? Лика на радостта?
Или, сразен от бедствия огромни,
потиска те и в теб ридай скръбта?
Дали остана ти без крепки сили,
или не вярваш вече своя път,
та чезнеш ти, линееш и унили
желанията в тебе бавно мрат?…
Избра те Бог, но бе немил избраник,
и блян предвечен властно свърза теб
с кръвта на хиляди полета бранни
и с горестта на твойта родна степ.
Несретник бе, сред бури ти израсна,
тревожни дни гнетяха те безспир,
но в твоя дух стихиен не угасна
една любов - към светлина и мир!
Ще найдеш край на твоя тъмен жребий.
Ще стихнеш ти. Лазур ще те обвий.
Тогаз ще пламне слънцето над тебе
и огнен път на кръст ще се извий.
Балканът - чуй, народе мой, - говори
и те зове! Вдигни се ти!
И с горд подем, към сините простори
духът ти жадно нека полети!…
