РУЖА ВЕЛЧЕВА – „БЛАЖЕНИ НИЩИТЕ”

Четейки разказите от „Блажени нищите” аз бях се озовал пред окуляр на един такъв калейдоскоп, който Ружа Велчева бе решила да отстъпи на приятел, за да сподели поредната импресия, която след всяко движение предлага живота.

В нейния авторски калейдоскоп бяха се вплели съдбите на героите от двете части на книгата: вече представената ни през 2011 година „Морга за изгубени души” и новата „Щастлив на дъното” - и двете с по двадесет и четири разказа, отмерващи дните на живота ни - пъстър или сив, но наш и неповторим, дори и това числово съвпадение да е донякъде случайно.

После трябваше да се опитам от света, в който ме въведоха тия разкази да подбера няколко късчета, за да трасирам основното в книгата.

Или нюансите в нея - защото нали именно отсенките и щрихите придават завършеност на цялото, а понякога и видимост или достъпна за читателя сетивност на дълбочините, които се крият в текста, дори когато на повърхността са истории, които ни се струват толкова познати, че не ги приемаме дори за обикновени: все пак и ние самите сме в калейдоскопа.

Миролюб Влахов