ГЛИНА

Георги Ангелов

електронна книга

***
От началото до края,
от съня до събуждането:

девет десети сняг,
една десета пътечка.

——————————

***
Слънцето, вятърът,
загубата, викът.

Стъбълцето пониква
някъде между плочите,

някъде сред световете.

——————————

***
Спускането надолу
между листа от злато,

изкачването нагоре
с пръст под ноктите,

между зъбите
с песен.

——————————

***
Гледам брега -
пясъкът е безкраен.

Бряг, пясък
и слънце.

Слънцето не залязва.

——————————

***
Дълъг път.
Луната
се надвесва.

Гарван любопитен
се заглежда
в падаща звезда.

На пътя -
сянка.

——————————

***
Нататък хълмът
се разполовява.

Едната му пътека е в лъчи,
а другата под хълма
продължава.

Събират се

във пелена от дъжд.

——————————

***
Вярно куче,
остаря ли?
Креташ.
Лист жълтеещ
върху тебе
пада.

——————————

***
Вятърът пилее фигурките
по земята.

Някой пак и пак
им дава форма.

Между движенията
дъхът е дълъг
като миг
хилядолетен.

——————————

***
Не ми давай ръката си,
отдръпни се.

Махни огледалото,
затвори очи.

Щом те погаля с мисъл,
време за тръгване.

——————————

***
Катериците скачаха високо над нас
от клон на клон,
от дърво на дърво.

Проблясваха
като тетива.

Как не падат,
се чудех,

върху нас,
скрити в спалните чували,
скрити от грациозния полет
на свободата,

невидяна от никого.

——————————

***
Убиха Кадафи,
влачиха го по улиците
под воя
на бандитите.

Боже мой,
и страната ми участва
в този шабаш.

Хилядите мъртви да ни простят -
ние ще можем ли?

Убийците мислеха, че убиват куче
а всъщност
умираше герой.

Нашият свят не се управлява
от хора -

различна генетика,
друга кръв,
студенокръвие.

——————————

***
Направи го за мен,
отвори Хораций,
сипи си чаша вино,
погледай дъжда,
виж скупчилите се врабци
под стрехата.
И те има къде
при беда да се скрият.

За нас е казано:
„колко сте вие по-ценни от врабци”.

Сега повярва ли,
че си обичан?

——————————

***
Шестима убити при катастрофа,
девет натровени,
тринайсет измамени,
един самоубил се тази нощ
и
един нахапан от куче.

За умрелите от инфаркт не се съобщава
и за всичко направено така,
че утре да си идат
двойно
повече.

——————————

***
През 67-а баща ми започнал къща
със собствената си заплата.

Не бях лишен от нищо
като дете.

Днес не мога да ида до другия град
и си броя парите за цигари.

Не крадох,
не лъгах,
не почитах други кумири,

ако не се брои
слепотата ми пред Лъжата,
наречена демокрация.

Защото наистина
предадоха социализма милиони.
Не съм ли и аз сред тях,
не съм ли?

Сега носим с изранени ръце
камъни за Вавилонската кула.

Наказание за греха.

——————————

***
При ясно слънце
на поляната излизат децата
на джуджетата

и разхождат толкова малки кученца,
че и мравките внимават
да не ги настъпят.

Не ми вярваш, че съм ги виждал.

А аз защо да ти вярвам,
че парите са единственият идол,
че класовото общество
е вечно
и че не трябва да го
погребем.

——————————

***
Остарявам,
нямам време за любезности,

капитализмът
трябва да умре -

казваше един усмихнат мъж,
приятел мой,
на следната година
умря беззъб,
съсипан,
уморен.

Не знам дали плати си тока,
но нямаше лекарства за сърце,

а капитализмът
продължи нататък

да мачка хората
като хлебарки.

——————————

***
Предупреждавам,
слънцето изгрява.

Ще бъде същото високо слънце.

Един от нас внезапно
ще си иде
в ръцете с камък,
на гърба със раница,
на устните
с усмивка.

——————————

***
Ахил надбяга костенурката,
въпреки всички закони на софистиката.
Социализмът победи,
въпреки цялата човешка алчност.
Капитанът не напусна кораба,
ръката откри друга ръка
и нашите бащи и майки
отидоха в рая,
въпреки всички незаслужени обиди,
в които приживе
ги потопи
светът.

А аз останах да пея на палубата -
снел восъка от ушите си,
оставил всички сирени зад себе си -
за победата
на светлината.

——————————

***
Малък лист.
Полюшва се на вятъра.

Невидян.
Нечут.

Самия себе си.

Меката земя ще го погълне.
Светлото стъбло
ще го повтори.

——————————

***
Като лавина
е светът безчувствен.

Реката на живота
е блатиста.

Но затова пък
е небето
вечно.

——————————

***
Под листата
охлювът

изкачва

най-важната
височина

на Пътя -

тази.

——————————

***
Гората тази есен е просторна.
Слънцето погалва
стъбълце.

Ти защо, човеко,
си намръщен?

Нямаш ли гора и есен,
слънце?

——————————

***
Облаци, в Корея ли отивате?
Имам там един приятел.

Все му обещавам
да намина.

Десет века оттогава.

Колко стихове ще си четем
на чаша вино.

Луна на дъното
не ще оставим.

——————————

***
С всеки дъх
приближава смъртта,

но и небето.

——————————

***
Гледах филм:
двама садисти убиваха хора
без никаква логика,
невинни хора.

Логично е да ги осъдим,
нали?

А когато „демократична” Америка
напада свободна страна,
после втора трета и т.н.,
убива хиляди, убива милиони,
изтребва ги като насекоми,

трябва да го преглътнем,
най-много да измърморим
или най-добре
да го приветстваме.

Висша целесъобразност
е служенето
на Ваал,
деца.

В пещта за всеки има място,
синко.

——————————

***
Съсед.
Понесъл е огромна диня
за боклука.

Плъхове
са й направили дупка,
я колко голяма -
казва.

И със земното кълбо
така се случи -
отговарям,

но не можем на бунището
да го изхвърлим,
по-добре е
плъховете да изтребим.

Той със слънчогледови очи
ми кима.

——————————

***
Хайде да се завием
с дебелокожия юрган
на страховете си,

с перления наниз
на навиците,

хайде да сложим
глава на дръвника
на очевидното

и да мълчим,
да мълчим,

разговаряйки.

——————————

***
Цветята,
залезите са прекрасни,

прекрасни са сезоните,
Родопа,

на Майстора
картините,
реката,

ушите на нехаещото муле,
окосената трева
и само

човекът още е
питекантроп.

——————————

***
Това е то загадка:

един цял свят
се превръща в лагер -

с началници,
тъмничари,
кучета
и всичко останало,

а същият свят
все се пита
и пита,
и пита,

безкрайно се пита
какво
и кой
го превръща

в затвор.

——————————

ТЕЗА

По всяка вероятност
най-ужасната тайна е тази:

човечеството
се състои
от два биологични вида,

две генетики,
два свята,

вълци и овце,
хищници и жертви,
убийци и убивани.
Програмирано е.

Хищниците го знаят
и са сплотени,
убиваните - не
и са разединени.

Хиляди години -
една и съща история.
Поуки
не съществуват.

——————————

***

Слънцето, вятърът,
здрачът, врабците…

Полека се плъзга
последният лъч.

Вдигаш яка
и отминаваш

парчето от кост
и кръвта на асфалта.

——————————

***
В нощта -
плач на жена,

а от седмици
не съм виждал
съсед.

——————————

***
Искам преди да умра
поне веднъж
да видя народа.

Срещах какво ли не -
страхливци, мерзавци,
слуги премного.

Видях дори няколко
честни и умни мъже.

Искам да видя онзи народ,
в който вярваше Левски.

Ако го няма,
ако е мъртъв
необратимо,

ще си отида.

——————————

***
Сенки се спускат.
Пронизващ писък
на гладна сова.

Мах на криле и
после цвъртене.

Бедна България
в миниатюра.

——————————

***
Кръв.
Катастрофи.
Глад.
Безработица.
Емиграция.
Двукрак добитък,
затъпял до смърт.
Свят на канибали
и овце.

При беда
дори
животните
не се спасяват като нас
поединично.

——————————

ЕЖЕДНЕВИЕ

Тази сутрин
в окупираната ни държава
говорителката бодро прочете новините,

съобщи за покачването на цените
с разбиране,
за покачването на минималната заплата
с усмивка.
После продължиха с валс от Щраус.

Замислих се за мъничките злобни кметчета,
които ме държаха 15 години безработен
(в окупираната ни държава няма
политически затворници)
и благодарих на Бог,
че не съм например във
затвора
(тъкмо камбаната заби -
поредният отишъл си бедняк),

излязох да подишам въздух
(обгазен, но пък безплатен),
пих вода (с уран, но вода все още)

и преди да се завърна
към превода от руски,
си помислих

колко всъщност много сме свободни
в окупираната ни държава:

мога да превеждам до насита
и безплатно

най-свободолюбивите поети.

——————————

***
Ще се научим да казваме „уау”
криза вместо катастрофа,
демокрация вместо капитализъм,
уикенд вместо почивни дни,
да имаме гробища за домашни любимци,
да празнуваме хелоуин,
да умираме бодро,

да бъдем роби
от начало до края -

всичко което пожелаят Те.

Нямаме си само серийни убийци,
засега
по съвместителство
тази роля

изпълнява
държавата.

——————————

ТОЙ РЕШАВА

Той решава дали да живеем,
кога да живеем,
дали да умрем.

Кога да умрем решаваме сами -
под негово ръководство.

Един малък деспот
на едно малко градче,
в една малка държава,
на една малка планета
в края на провинциална галактика.

Хубавото е
че поне не целуваме
праха под краката му.

Правим го по друг начин,
смеем се чинно и меко,
когато реши
да се пошегува.

Той ни е радостта,
въздухът,
залъкът,
той ни е всичко.

Туморът в нашия мозък
също
е той.

——————————

ПАРАЗИТИ

Новата буржоазия,
често усмихната,
винаги права…

Хората ровят в кофите за боклук,
полудяват,
застрелват се,
умират в нищета.

Тя се усмихва разбиращо,
тя свива рамене -
такъв е животът.

После се качва в скъпата си кола,
със скъпия си костюм,
с дискретния си парфюм,
с уверено-снизходителна усмивка,
зъбките й на акула проблясват.

Новата буржоазия
намира всичко това за естествено.

Тя искрено вярва,
че така ще е винаги,

че тези които са й врагове,
й завиждат,

че животът й е Голгота

и когато започнат
да я бесят по фенерите,
пак ще мисли
така.

——————————

***
Говоря на теб, работника,
безработния,
човека от дъното.

Недоспал,
самотен,
безпаричен,
зажеглен в ярема.

Най-голямата ти грешка е,
че мислиш че си човек
за тях.

В очите им ти си добитък,
скот,
никой,

нещо, което трябва да бъде изцедено,
захвърлено.

Буржоазията се завърна.
Човекът беше изтрит.

Но възмездието
ще е твое.

Вярвам.

——————————

***
Един ден човекът се изправя.

Минали са
хиляди години.

Вече не е дивото животно
с ниско чело,
с окосмени лапи.

Вижда клетката,
лихварите, банкерите,
кръвта,

с която ги е хранил
непрестанно.

Сега го сочат с пръст,
недоумяват -

това не се предвиждаше
до края.

Влуден от болка,
прътите разтърсва.

Човешката история
започва
едва
сега.

——————————

***
Аз знам, че няма да се върна там,
че другаде ще бъде гробът ми.

Снегът вали,
затрупва мама, татко.

Те там останаха,
във онзи край.

Хиени, вълци, сови, кукумявки
ги обкръжаваха.
Изгнаник днес съм.

…Възмездие,
къде си на земята?

——————————

ЕПИТАФИЯ

Не съм желал да причинявам
болка,
не съм желал
да ми я
причиняват.

Живях уединен,
работих,
страдах.

Студено беше във света.
Овцете
овце наричах,

ала ги и жалех.

Малцина ме разбраха,

а живота

наричах
страшен -

тъй като нататък
какво ни предстои
не бях видял…

——————————

***
Свободният човек,
в когото вярвах

и знам, че не е невъзможен,
беше

от нашата епоха
тъй далече,

тъй както сапиенс от какавида.

Свободният, смиреният, героят
не се яви в света ни -

свят
нищожен

на стадо и жреци.
Приижда зима.

Затрупва ни.

Затрупват ни
руини.

——————————

СВРЪХЧОВЕЦИ

Господари на света,
богоизбрани
строители на пирамидата
с окото,

спокойно може да изтребите
няколко милиарда,

на оцелелите да монтирате чипове,
да ги лишите от собственост,
от вяра,
от семейство.

Какво са няколко милиарда
за величествения ви план?

Няколко милиарда добитък,
излишни гърла,
плевели.

Размина ви се във всички войни,
колко му е още една -
последна.

Добитъкът няма да разбере
за нищо на света
кои сте,

няма да ви потърси сметка,

нито ще ви каже:
зверове.

——————————

БЪДЕЩЕ

Стадо роботи
благодарят
на Луцифер
в Световната обединена
църква.

Над тях
една холограма
на Ботев
заплаква.

——————————

***
Вярвам в глината,
която
още не е станала човек,

не вярвам, че е дяволска черупка,

вярвам, че е Господ милостив
и който Го потърси
с чистота,
ще Го почувства.

Знам, че Авел е синът Адамов,
който някога ще наследи
земята.

Да се покае късно ще е Каин
и Луцифер,
и демоните с него.

Писмото си затварям
и го пускам

по стръмните води.
Ще го получиш.

——————————

***
Прекрасна е литературата -
Йовков
Германов,
Пушкин.

Ще се научим да ги препрочитаме,
да ги обичаме,

едва когато
плъховете станат

по-малко
в този колосален сблъсък
между свирепия, различен вид
и теб,
човека.

——————————

TЕЛЕВИЗИЯ

Клюки,
готвене,
турски сериали,
реклами -

до смърт,
до лудост,
до края на вселената.

Така
четвърт век
демокрация,

която е само
свойство
на капитализма,

на капитализма, който
е ад.

——————————

***
Наглед
мракът
е безкраен

у нас
и навсякъде.

Всъщност
слънцето
малко се бави,

разбрах
след половин век
наблюдения.

——————————

***
Най-сетне
слънцето,

най-сетне
земята,

най-сетне
дъждът

ми говорят
открито,

че ще се върна
завинаги
там, откъдето
съм дошъл.

——————————

***
Не е писал
два дни,
три месеца,
пет години,

но през цялото
време
е живял

и не се е отрекъл.

——————————

***
Толкова
много врява,

толкова
много шум,

толкова
много хаос

и всичко, за да не чуем
музиката
на сферите.

——————————

ВЪЗХВАЛА НА КРУМ

Ръката, която
помни,

сърцето, което
не забравя

през бъдещето
пренасят

въздаяние - ръката,
прошка - умът,
памет - сърцето,

в тази
последователност.

——————————

ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Нататък
ще разкажат сенките,

укрили се в пръстта,
в гори
и дънери,

в камъни
от крепостни стени,

в най-мъничките корени
и листове
от ученически тетрадки.

Те ще разкажат всичко
за родината,
което премълчахме

във времето,
безцензурно
наречено,

наречено
след векове
средновековно -

по-точно
връщане
към пещерите.