МИГ

Крум Вълков

Идва миг и умира звезда, както хората мрат,
между многото други далечни звезди и планети.
Светлината обаче, от нея поела на път,
преди нея поела, и днес продължава да свети.

Идва миг и дотлява, угасва у нас любовта,
ала споменът свети с години, с години ни мами
с илюзорни миражи и буди в сърцата света
на надеждите в цветове с най-неочаквани гами.

В светлината на спомена бием тревожно крила,
както бият крила пеперудите в огледалата,
отразили за миг светлина от случайна кола,
прекосила нощта по рида, приласкан от луната.

Идва миг и умира звезда, замразена в студът,
между хиляди други далечни звезди и планети.
Светлината обаче, от нея поела на път
преди триста години, до днес продължава да свети.