МЛАДА СТАРОСТ

Димитър Цанов

И се прокрадва в мене старостта.
Децата ли пораснаха внезапно
или се връща детството обратно
по лъскавия мост на мисълта?

Сега цветята просто са цветя,
жени - жените, а виното - вино.
През всяка земна радост съм преминал,
готов съм на глупеца да простя.

За розите, които все възпява,
а в розите не е убождал пръст,
не е разпъван от любов на кръст,
от вино и до днес не побеснява.

Прощавам му! Той тихо е живял.
Садил е спомени, а сбирал пяна.
В пътеката, от него извървяна,
остава пепел, ставаща на кал.

Сега какво, че идва старостта?
Че всичко е познато и открито?
Остава си магията в жените -
мостът стъклен пада в пропастта.