Ставри Борисов

На Недьо Личев

И България, тази България
до болка твоя и наша -
ти я срещаш в дни пазарни,
парцалива и прашна.

Тя предлага малко сирене
и по някоя глава лук.
И пара по пара събира
за рало или за плуг.

И примитивна, и сложна,
тя с нищо не се теши.
Твоята игла не може
дрехи да й уший.

Може би тук има драма
и очи, които не спят.
Аз се досещам само
за твоя
непостижим път.

И се прекланям дълбоко
пред иглата - вещ една,
която е шила бални рокли
и знамена.

1970