АФОРИЗМИ

Пламен Георгиев

Политиците ни обезличиха тотално като ни разгониха фамилията.

Славим се като вярващ народ, обаче не на религия, а на телефонни измамници.

Банкнотите, които ползваме са толкова мръсни, че в никакъв случай не може да кажем, че нещо в държавата ни е чиста монета.

Днес на футболен мач по-често се бие съдията, отколкото се бие център.

Беше време когато знаехме и кътните зъби на политиците, днес всички те са с импланти.

Не ни стига атмосферното налягане, а на всичко отгоре трябва да си налягаме и парцалите.

Важните клечки палят по-често чергата ни.

Понякога дори когато продаваме съвестта си, ни лъжат в цената.

Депутатите ни как да стъпят здраво на земята, като не слизат от служебните коли?!

В дома на обесения и в дома на политика-въжеиграч не се говори за въже.

Дори и в Космоса родното тегло няма да е в безтегловност.

Парите също миришат, но само онези изкарвани с пот на челото.

Най-малко замърсяват околната среда двигателите на прогреса.

При това ниво на престъпност скоро очаквам да застрелят и някои жив пример.

Каква е ползата за пенсионерите пенсиите да им стигат за коричка хляб, когато нямат зъби?!

Когато нивото на здравеопазване е високо, вече никой не умира.. на своя пост.

Даже и гражданите на света се прибират в събота и неделя на село.

Eднакво вредно е да дишаш замърсен въздух или да те управлява някой въздух под налягане.

Политиците така се оядоха, че нямат вече слабости, които да им прощаваме.

Често не разбираме азбучните истини, сякаш са на латиница.

По-скоро не преди десети ноември, а днес сме тоталитарна държава, вижте само колко печалби има от тотото всеки ден.

Как някои политици да сложат точка на разграбването, когато не познават правописа и не знаят къде да я сложат?!

Никаква разкриваемост на престъпленията, още не знаят кой е разбил атома.

По-добре от гърба на народа се живее само на жълтите павета.

Как да сме гладен народ, когато постоянно гризваме дървото?!

Лошо е, когато народа иска да го гушкат нагушени политици.

За жалост дори вятърът на промените у нас не се оказа попътен.

Пенсионерите са хора, които получават смешни пенсии, а винаги са тъжни.

При това олисяване на възрастните, оцеляването на косъм вече е проблем.

Голите надежди идват винаги от хора, облечени с власт.

Неграмотността има и своите хубави черти, особено когато ни се пише лошо.

Може да се въртим в празен кръг, но сме напред в обиколките.

Пътищата у нас накрая ще се окажат ненужни, защото тук всичко върви по ноти.

Понякога ми идва да се изям от яд, но съм на диета.

Всички политици, пратени по дяволите, са ни върнати с обратна разписка.

Уви, станахме алкохолици, пием горчивата чаша вече на екс.

Народ, който сляпо вярва в управляващите го, с право получава инвалидна пенсия.

Няма романтика - защото превърнахме вятърните мелници на ветро паркове.

Народът ни предпочита да спортува като заобикаля законите.

У нас извънземни може да няма, но извън закона колкото искаш.

Военолюбците не обичат единствено оръдията… на труда.

Неволята наистина учи, но не дава дипломи.

Лошо, когато някои се хващат на въдицата и извън ловния сезон.

Ако ти сече пипето, внимавай да не си отрежеш клона, на който седиш!

Изборът понякога е пътят на истината, или по банков път.

Често на намиращите вратички в закона им се налага да влизат… на топло.

Бизнесмени, които се страхуват от насекоми, най-първо уволняват работливите като мравки.

Пътното ни движение вече е претоварено от толкова глупости на търкалета.

По-вярното у нас е не бели пари за черни дни, а жълти стотинки за черни дни.

Цените на стоките у нас са като турски сериал, карат ни да плачем.