РЪКАТА НА ЦРУ ИЛИ ЖЕСТОКАТА РЕАЛНОСТ НА ВЕНЕЦУЕЛА

Нил Никандров

превод: Литературен свят

От април новинарските сводки на западните информационни агенции от Венецуела придобиват все по-драматичен характер. Ето съобщение от хрониката за 24 юли:

«Сътрудници на Националната гвардия са задържали в град Баркисимето (щата Лара) Моисес Хименес Валенсуeлa, 30-годишен, който е превозвал с колата си „Тойота Аутана” оръжие - 2 винтовки 16 калибър, взривно вещество, 24 запалителни бомби „молотов”, 260 хиляди боливара в налични, и 200 грама наркотици. Иззет е мобилния телефон на Хименес с данни за други участници от терористичната група. Хименес в ръководел тази група и е планирал в близко бъдеще атаки срещу ръководството на града. Известно е, че Хименес редовно е пътувал до САЩ и е обезпечавал финансирането на терористичните акции»…

Съобщенията за десетки жертви и картинки с епизоди на «народната съпротива срещу кървавата диктатура на Мадуро» изпълниха ефира, Интернет и телевизионните екрани.

Групи от бунтовници на опозицията действат във всички големи градове, затваряйки улици, палейки административни сгради, нахлувайки в търговските центрове, громейки продоволствените отдели, тероризирайки гражданите.

Тактиката на постоянния натиск, използвана за разпалването на «цветни революция» (особено по схемата на Майдан), се стреми да взриви страната отвътре, да повлияе на онези, които още не са се определили коя страна в конфликта да подкрепят - опозицията или президента Мадуро.

Радикалната опозиция използва най-жестоки методи. Фиксирано е използването на запалителни снаряди против чависти или лица, които те възприемат за такива. Безчовечните акции се следят и анализират от самите изпълнители и публикуват в YouTube.

Така, в Каракас опозиционните бунтовници запалиха чернокожия Орландо Хосе Фигуера, 21-годишен, който е заподозрян, че работи за контраразузнаването SEBIN.

За да заметат следите, нападателите обвинили Орландо в кражба. Той оцеля, макар и с тежки изгаряния и няколко рани от нож.

По националната телевизия президентът Мадуро сравни престъпниците, нападнали Орландо, с терористите от «Ислямска държава». Според президента, Орландо е нападнат само защото се е обявил за привърженик на боливарианското движение.

Физическото насилие и провокациите срещу представителите на реда са използвани от опозицията без колебание. Общата статистика за страната е драматична: убити са повече от 90 души, броят на ранените надвишава 1400.

Министърът на външните работи на Венецуела Самуел Монкада заяви на 24 юли, че директорът на ЦРУ Майк Помпео «работи с Колумбия и Мексико, за да свали демократичното правителство на Венецуела».

В потвърждение на думите си Монкада публикува в Twitter фрагмент от интервю на директора на ЦРУ с журналистката Ванеса Неуман, която заявява, че «смяната на режима Мадуро във Венецуела е неизбежна», и веднага пита събеседника си какви са перспективите на развитие на ситуацията във Венецуела, а така също в какво се състоят американските интереси в тази страна, където «присъстват руснаци, иранци и други».

Майк Помпео казва: «Аз винаги проявявам предпазливост, когато говорим за Южна и Централна Америка и ЦРУ. Има много истории… Макар че е достатъчно да отбележим, че ние сме много оптимистични по отношение на възможността от промени във Венецуела, и в ЦРУ правим максималното, за да разберем динамиката и да имаме възможност да информираме нашия Държавен департамент и други. Току-що бях в Мексико, а предпоследната седмица - в Богота, обсъждах именно тази тема, опитвайки се да им помогна в разбирането на нещата и това какво биха могли да направят за постигането на най-добър резултат в техния регион и нашия регион».

Внимателните формулировки на шефа на ЦРУ «пред публиката» скриват мащабния обем на операцията по дестабилизация на Венецуела за постигане на крайната цел - отстраняването на Николас Мадуро от властта и създаването на «преходно правителство».

Като потенциален ръководител на такова правителство разглеждат няколко души. Често се споменава Леополдо Лопес, координатор на партията «Народна воля», имащ отдавнашна история на сътрудничество с ЦРУ.

Той беше осъден на дълъг затвор за организирането през 2014 г. на масови безпорядки, довели до десетки жертви.

Кампанията в защита на Лопес, в която участваха много правозащитни организации, включително Amnesty International и Human Rights Watch, пътуването на жената на Лопес по света, срещата й с президента Доналд Тръмп, публикувал в своя Twitter призив да се освободи Лопес, дадоха резултат: затворникът беше преместен от затвора «Рамо-Верде» под домашен арест.

Вашингтон веднага призова към незабавно освобождаване на други политзатворници във Венецуела, а това са около 400 души, арестувани за подривна работа по сваляне на правителство.

Боливарианското правителство има солиден опит в борбата със заговорите и спецоперациите на ЦРУ. Арести се извършват по цялата територия на страната. Властите вземат превантивни мерки за отслабване на опозиционните структури и неутрализация на петата колона.

Все по-често изразяват недоволство жителите на онези привилегировани градски райони, в които традиционно действат опозиционерите. На състоятелните граждани им е омръзнало да бъдат заложници на провокаторите.

Колкото са по-близо изборите на 30 юли за Конституционна асамблея, толкова по-сигурно боливарианското ръководство заявява, че опозицията няма шансове!

Президентът Николас Мадуро, който е поддържан от работническите слоеве от населението, се опира на структурите на Единната социалистическа партия на Венецуела (PSUV), управленския апарат и силовите структури, включително армията и полицията.

Срещу Николас Мадуро е парламентът - Националната асамблея на Венецуела, където мнозинството принадлежи на опозицията. Парламентарните възможности на привържениците на Мадуро са ограничени, и опозиционните депутати от блока MUD всячески използват парламента за борба с боливарианския режим.

Всъщност във Венецуела се е създало двоевластие. Тази ситуация може да се преодолее със свикването на Конституционна асамблея със следващо взаимно приемливо коригиране на Основния закон на страната.

За Мадуро реформата в конституцията е начин за «постигане на мир», създаване на плодотворен диалог, предпоставка за икономическо процъфтяване, а за опозицията - начин за неутрализиране на политическите опоненти.

За да вземат инициативата, ръководителите на опозицията (Кръгла маса на демократичното единство - MUD) проведоха на 16 юли «плебисцит», за да докажат, че венецуелците отхвърлят и Учредителното събрание, и реформата на Конституцията от 1999 г., в създаването на която решаващо участие имаше Уго Чавес. Тогава опозицията му оказваше голяма съпротива, а сега ръководството на MUD се представя като защитник на конституцията.

«Плебисцитът» се проведе без контрол от страна на CNE (Националния избирателен съвет), беше обявен за спикер на парламента Хулио Борхес. Според него повече от 98% венецуелците са се изказали против свикването на Конституционна асамблея. Уж венецуелците потвърдили с резултатите от «плебисцита», че са се уморили от Мадуро и искат оставката му.

В СМИ се премълчават сведенията за машинациите при гласуването и броенето на гласовете, при това са мошеничествали и във Венецуела, и в избирателните секции зад граница.

Например, в Австралия, където живеят не повече от хиляда венецуелци, са гласували седем хиляди души! «За опозицията са гласували дори кенгурутата», - отбеляза Хорхе Родригес, който ръководеше кампанията по свикването на Конституционна асамблея.

На «плебисцита» не са искали никакви документи и е можело да се гласува неведнъж. Не случайно бюлетините в повечето случаи са били унищожени веднага след преброяването им.

Няколко дни до изборите за депутати в Националната конституционна асамблея своята гледна точка изказа рядко грешащият венецуелски аналитик Елеасар Диас Ранхел.

Той отбелязва, че за «репетицията» (simulacro) на изборите са излезли необикновено много венецуелци, «въпреки провокациите, заплахите от онези сектори на опозицията, които възнамеряват да саботират тези избори, вдъхновявани от постъпващите към тях зад граница призиви към ново и нагло вмешателство в нашите вътрешни работи».

Според Ранхел, «има важна причина, за да се гласува в неделя [30 юли. - Н. Н.]. Това ще бъде отговор на заплахите на президента на САЩ, който имаше наглостта да настоява за отмяна на тези избори, а така също заради лакейската политика на Европейския съюз и Меркосур по отношение на северноамериканските инициативи, както и на редица латиноамерикански държави, присъединили се към това нагло и агресивно настояване».

Ранхел е убеден, че гласуването ще постави точка на претенциите на опозицията да формира паралелно правителство, което да бъде признато от Съединените Щати и контролираните от тях страни в Латинска Америка.

Обстановка в Венецуела остава напрегната. Президентът Мадуро заяви: «Започва решаваща седмица за бъдещето на Венецуела».

Лидерите на опозицията възлагат надежди на генералната стачка, която да прекъсне гласуването за Конституционна асамблея. Страстите са нагорещени.

На въпроса, ще бъдат ли избегнати сериозни провокации в тези последни дни преди гласуването, никой не може да отговори със сигурност.

——————————

http://rusnext.ru/, 26.07.2017