СЕЛИЩЕТО Е ОСНОВАНО…

Петър Тоцев

Това е един стандартен израз, след който идва годината на основаването на селищата в България. Следват посочени векове преди Христа и начало от траките, славяните, гърците и дори население от новокаменната епоха. В отделни случаи, хора които признават делението на цивилизациите отбелязват, че по тези земи предшественици са били и други народи, оставили следите си в градежи и находки, или имат дълбоки исторически корени чрез откритите около тях праисторически могили, антични и средновековни крепости и храмове.
Претенции за съществуване от 9 и 10 векове имат Банско и Ихтиман, 11 век Дрента (Еленско), за следващите 13-15 век Арбанаси, Панагюрище, Пазарджик (като татарска колония), Габрово, Казанлък, Дряново, Свети Влас, Долни чифлик (Варненско от Джемал бей), 16 век – Левочево (до Смолян), Копривщица, Трявна, 17 век – Батак (дърварско селище), Чепеларе (от поселението на Бельо кехая), Лом, основан през 1695 година от разбитите войски на Кара Мустафа и Мурад бей при Виена през 1683 г., за да достигнем до с. Маринка, Бургаско, основано от габровци и жители на околните села през 1909 година.
Архитект Маргарита Коева, една от най-добрите изследователи на възрожденската ни архитектура, е установила, че около 60 малки градчета се появяват през 17 век с възстановяването на стопанските пътища в българските земи, създаването на нови селища, пазарища и нужните за тях сгради – ханове, кервансараи и безистени. В резултат от този процес се умножават елементите на една общност, която по-късно ще прерасне в нация. Появилите се в градоустройството художествени принципи на Възраждането носят много османски (по-точно персийски и арабски) черти. Първата е за селищата в равнината, когато пазарът и обществените сгради са в средата, а жилищата са разположени концентрично около тях. Втората структура имат Габрово, Троян, Елена, някои родопски селища и малки села в равнините около поречията на една река. В 18 век се формират централна търговско-занаятчийска зона и центрове-пазари около храмовете, училищата и църковните одаи. Часовниковата кула е завършека на тази композиция. Най-добрият пример е показан в изграждането на Трявна, където сградите са подредени по височина към часовниковата кула, най-старата църква с оловно сивите каменни плочи на покрива и оградата и в близост следва водната лента на реката. Къщите са в съчетанието на камък, дърво, бели стени и малки тъмни прозорци, и дворчета, потънали в зеленина. В същото време в по-големите градове боядисаните в синьо стени са допълнени от рисувани растения, даже отделни изгледи от далечни градове, птици и хора в самостоятелни медальони, всичко това копирано от проникващото чрез Цариград европейско влияние, което променя византийското. Така на Балканите се прекъсва античното наследство запазено от Средновековието. По-директно промените са настъпили в архитектурата на Русе, Пловдив и Стара Загора, където богатите им жители са могли да наемат и по-добри архитекти и художници. Някои архитекти наричат този стил български народно-романтичен сецесион.
В днешно време по българските земи са изградени етнографски комплекси, в които балканската архитектура се отъждествява с българската народна традиция, без да се взема предвид, че образците са много по-близко до тези от 18 и 19 векове, а не до тези от Втората българска държава, съответно до византийското наследство.
Архитектурното наследство, запазено в Габрово също следва тази тенденция, повлияно от липсата на по-старите образци, които са унищожени при опожаряването на селището през 1789 година. От друга страна, това са исторически промени, които дават възможност местната история от 14 до 19 век да се дели на поне още два подпериода с условна граница – 17 век. Това може да бъде повратният момент, когато военизираното селище се превръща в търговско-занаятчийско, което го прави част от единния стопанския и културен живот на българите, а от там и на останалите народи в пределите на Османската империя. То става отворено за настъпилите промени, доказателство за което е мястото, което габровци бързо заемат в търговията, последвалите миграционни процеси, породили движение на идеи, с тях на българската община, църква и просвета. Същото става и в околните селища Дряново, Севлиево и Трявна, които обаче трябва да претърпят две промени, първата – намаляване на турските семейства и увеличение на българските, а втората – включване в стопанските връзки по земите с православно население. Другата последица от промените е установяване на по-добри връзки между съседите, а не такива на противопоставяне, за които пише Евлия Челеби през 1662 г.
Всъщност, направените изводи стават реални благодарение и на промените в градоустройството и жилищната архитектура, един интердисциплинарен поглед към бедната на документи габровска история за тези векове. Изменената функция на пътищата, от военни към търговски, адекватно променя градоустройството с добавяне на нови обслужващи строежи. Последните имат по-голяма трайност във времето и много поколения живеят с тях или следите им, а историците могат да реконструират миналото.