ОБСТОЯТЕЛСТВЕНА ПРОВЕРКА

Владимир Георгиев

- Няма да вървя пеша - рече нотариусът. Каза го спокойно и дори застана мирно, за да придаде значимост на становището си. - Няма да вървя повече пеша нито крачка!

Другите също стояха мирно. Горянинът, земеделецът и продавачът.

Горянинът каза:

- Ще те носим!

Земеделецът се съгласи.

Продавачът, и той прибра мирно нозете си и спря да си чопли носа в унисон на своя стоеж. Съобщи:

- Аз не нося излишен товар. Достатъчен съм си! - И изхвърли това от носа в ръката си.

Нотариусът замълча. Не искаше да го носят. Попита:

- Няма ли някакъв начин? Все пак, това е населено място…

- Населено е с мечки и вълци. - Горянинът знаеше това най-добре. - Дори и през зимата, уж мечките спят, случват се разни неща… Намираме разни магистрати почти оглозгани. Познаваме ги, защото костите им са по-меки от тези на адвокатите.

- Че и добре оглозгани! - съгласи се земеделецът. - Това, което мечката не го довършва, вълкът го огризва.

Нотариусът направи крачка и застина. Той не беше магистрат, не беше адвокат. Беше болка. Болеше го кръстът, стъпалото, ставите и главата. Той бе една огромна болка, застанала сред нищото, по чакъла към баира; всичко бе в бурени и тръни. Оттук не минаваше нито кола, нито гъсеница дори - от ония гъсеници, които беше виждал по филмите, с вериги като на Т-34, вечни, здрави и съвсем подходящи.

- Вижте, сделката няма да я бъде! - съобщи. - Аз се връщам!

Горянинът се съгласи веднага, но доста ядливо. Той щеше да вземе само малък процент от сделката.

- Но пътят назад е по-дълъг от този пред нас! - възмути се земеделецът. - Какъв е смисълът?

Продавачът, който все гледаше да мълчи, сега изведнъж обобщи философски:

- Всеки път назад е по-дълъг.

И млъкна.

- Не е нужно да виждам земята, която ще продавате - рече нотариусът. - Защо ме доведохте тук?

- Нали каза, че изповядваш сделките на място? - Горянинът се закашля. Той кашляше винаги, преди да се ядоса; всъщност рядко кашляше, защото все беше ядосан.

- На място значи в кантората ми.

- Каква по-добра кантора от нивата, която продавам? - попита продавачът. - Ти в кантората така и няма да разбереш изобщо какво подписваш. Нали нямаме документи. Никакви документи нямаме.

- Но имате свидетелски показания! - живна нотариусът. Той изобщо не вярваше на тези показания. - Ще те призная за собственик по обстоятелствена проверка! Беше потен до отчаяние: в най-миризливата степен на това понятие; а месецът беше април. Слънце нямаше, но имаше облак от север, нисък и злобен, всеки момент щеше да се излее. Погледна нагоре: - А и ще вали!

- Че как ще направиш тая обстоятелствена проверка, като не си проверил нищо? - обиди се земеделецът, който отдавна искаше да придобие тази земя. Нивата беше на най-хубавото място, съвсем каширано място, скрито от света и от действителността.

- По документи, как иначе! - нотариусът вече се молеше. Наднорменото му тегло го теглеше назад и надолу. - Ще искам промяна в имотния регистър, щом не я намират там! Ако не сте плащали данъци, ще платите върху… върху друг имот, дето го има или в кадастъра, или в съседното землище. Все ще измислим нещо.

Четиримата помълчаха. Отдалече проехтя вой на вълк или на гладен и натопорчен петел. Трима от тях знаеха, че няма никаква нива, че няма продавач, няма купувач, няма мечки и вълци.

Четвъртият каза, подут и влажно тъжен:

- Само ме върнете в кантората… Ще оформим всичко. Този поход е против съвестта ми. Всичко мирише… - Той подуши под мишницата си и веждите му се извиха нагоре: - Всичко мирише на законност.

Единият изпра пари, другият получи пари, третият взе процент. Четвъртият - нотариална такса. Нива нямаше. Нямаше имот. Нямаше земя. Когато няма земя, хората са навсякъде. Правят сделки върху това, дето го няма.

Въпрос на обстоятелствена проверка.