ПЛИСКА

Николай Зидаров

Пробяга гущерче в тревата ниска!
С колони бели, с мраморни стени,
с тревясал, древен друм ме среща Плиска.

Минавам тих под облаците сини
и слушам как зарадвано звъни
едни щурче сред старите руини.

Гласът му сякаш древността отбули
и като в сън пред мен възкръсна пак
престолна Плиска с бойници и кули.

Сред ябълките кон запенен пръхва
и от седлото слиза Омуртаг,
откършва клонче, аромата вдъхва.

Умората от лоба му се свлича.
Той диша леко: вече построи
дворец край Дунав, царски град край Тича…

Мълча. А полското щурче ме люшка
с гласчето си и сладък дъх струи
на клоните от бялата вихрушка.