Андрей Фурсов пред „Колокол России”

превод: Литературен свят

Мнозинството жители на Русия подкрепят поставянето на мемориални плочи и други знаци в памет на заслугите на Йосиф Сталин. Такива са резултатите от допитването, проведено от Общоруския център за проучване на общественото мнение.

«Повече от половината жители на Русия (62%) са съгласни плочи, бюстове, картини, разказващи за успехите на Сталин, да се поставят на публични места” се съобщава в прес-публикация на ВЦИОМ.

Най-единодушно за поставянето на паметни знаци за вожда се е изказала младежта. А 75% от жителите на Русия биха реагирали положително или неутрално при появата на паметник на Йосиф Висарионович в съседство с местата, където живеят. Най-популярният отговор на въпроса «защо сте за запазване на паметта за Сталин?» е: «Това е част от нашата история, децата ни трябва да я познават.»

Колко показателни са тези резултати, за какво свидетелстват те и какви перспективи могат да имат? «Колокол России» разговаря с учения-историк, социалния философ, обществовед и публицист Андрей Фурсов.

- Андрей Илич, допитването до общественото мнение, проведено от ВЦИОМ, показа, че мнозинството анкетирани, а именно 62%, се обявяват за запазване на паметта на Йосиф Сталин, за поставяне на различни знаци в негова памет. За какво, според Вас, говорят тези резултати? Защо руското общество има необходимост от тези символи?

- Сталинската епоха е именно времето, когато беше създаден фундаментът за могъществото на Съветския Съюз, което беше достигнато на границата на 60-те - 70-те години. С името на Сталин са свързани индустриализацията, Победата във Великата Отечествена война и следвоенното възстановяване, при това за 10 години, а не за 20, както това прогнозирали на Запад. Тоест всички знакови победи на Русия, както и исторически те да се наричат, са свързани със Сталин.

Главното, разбира се, е Победата във Великата Отечествена война, защото тази война принципно се различава от всички други войни, които е водила Русия, е водил Съветският Съюз. Разликата е, че нито един противник на Русия, освен Хитлер, никога не си е поставял задачата за физическото и метафизичното унищожаване на руснаците и другите коренни народи на Русия. Това, че във войната победи именно сталинската система е напълно разбираемо, всички разговори, че е победил народът, са глупост, понеже народът, неорганизиран в система, е тълпа. Ние видяхме тази тълпа през 1916-1917 г., когато Русия търпеше поражение след поражение в Първата световна война. Така че Сталин, първо, е символ на Победата. Второ, Сталин е символ на общество, построено на основата на социалната справедливост, егалитаризма. И сталинската държава рязко контрастира с днешната Руска Федерация, в която има колосално социално неравенство, колосална социална несправедливост.

Но и геополитическият статут на Русия е същият… Това, което сега вършат САЩ, е било невъзможно в сталинските времена. Хората всичко това прекрасно го виждат, сравняват. Затова естествено името на Сталин звучи именно така. Мисля, че 62%  са занижени данни, мисля, че те са значително повече.

- Не Ви ли се струва, че работата е не толкова във фигурата на Сталин, колкото в това, че руснаците се примиряват със себе си, със своята история?

- Какво значи да се примиряват? Кой се е карал? Имаше опит да ги скарат. Но въпреки тридесет години очерняне и кал, които се изливаха върху съветското минало и върху Сталин, всичко, което се получава, е срещу тези усилия. Както се казва в приказката за Малчиш-Кибалчиш, буржоата се «били-били, но сами се разбили». Логично би било да се предположи този еднозначен резултат след всички кошмарни разобличения на късната перестройка и особено през 90-те години, а и през нулевите години, когато имаше няколко опити за десталинизация… Всичко работи обратно. Така че аз не бих поставял въпрос за примиряване. Всичко е значително е по-просто, хората сравняват и разбират, че имаше велика държава, в която никой не смееше да си изтрива краката, имаше социални гаранции за младежта, имаше сигурност в утрешния ден, а сега това го няма. Така че всичко тук е много просто.

- Интересно е и това, че 62% е средният резултат във всички възрастови групи, но още по-висок е процентът на привържениците за запазване на паметта за заслугите на Сталин сред младите хора. Сред анкетираните, които са от 18 до 24 години, те са 77%. Показателна ли е ситуацията, според Вас? За какво говори?

- Да, ситуацията наистина е показателна. Тя говори за това, както казва Дьо Гол, «Сталин не отиде в миналото, той се разтвори в бъдещето». И според по-нататъшния развой на събитията, фигурата на Сталин ще има все по-голямо и по-голямо значение. Както впрочем и фигурата на Иван Грозни. Мисля, че ако на Русия й е съдено да се запази, а не да се разпадне, паметници на Иван Грозни и Йосиф Сталин ще има във всички градове.

- Възможно ли е това? Трябва ли да се чакат реакциите на властите на това обществено търсене? В руските градове могат ли да се появят паметни знаци, а може би и паметници на Сталин?

- Първо, вече се появи плоча на сградата на МГЮА, появи се паметник на Иван Грозни (в Орел). Президентът на Русия Владимир Путин наскоро каза, че не трябва да се демонизира Сталин. А по-късно спомена, че не трябва да се демонизира Грозни. Трудно е да се каже дали това са фрази, произнесени за изборите, отчитащи настроенията или е някакъв поврат. Но е несъмнено, че колкото повече се сгъстяват облаците над Русия, а те несъмнено ще се сгъстяват с влошаването на икономическата ситуация, а аз не виждам причини социалното неравенство да поеме в друга посока, толкова повече ще нараства значението на фигури като Сталин и Иван Грозни - онези фигури, които не са обичани много на Запад.

Обърнете внимание, трима владетели на Русия - Иван Грозни, Петър Първи, Сталин. Най-катастрофално е било управлението на Петър, минус 25 процента от населението. Страната в икономически план била разрушена и се възстановила едва към средата на XVIII век. И за разлика от Иван Грозни, Петър наистина убил сина си. Въпреки това за Иван Грозни не се намери място на паметника «Хилядолетието на Русия», който беше издигнат в Новгород, а Петър Първи там крачи напред.

Но времето ще работи все повече за възстановяването на историческата истина за Сталин, за Иван Грозни. Сталин се оказал прав, че след смъртта му на неговия гроб ще хвърлят много боклук, но после ще се надигне вятърът на историята и ще измете тази кал. Така и става. И това, че именно младежта гласува по този начин, е присъда спрямо всичко онова, което се изливаше върху Сталин през последните тридесет години. «Буржоата се били-били, но сами се разбили»…

——————————

«Колокол России», 20.07.2017 г.