ПИСМО ДО МАМА

Стойка Мариновска

ПИСМО ДО МАМА

Това писмо ти пиша чак сега,
когато си под дъбовете стари.
На жив живот все чакаше писма
от мен, но твойта дъщеря не свари
на жив живот писмо да ти напише -
все нямах време, бях човек зает,
а вие тъжни двамата със тате
очаквахте поне едничък ред…
Прости ми, мамо! Време за писмо
дори на други днес бих дала.
Аз знам, че няма да те стопли то,
тъй както кърпата ти бяла.
Прости ми, мамо! Но кажи ми днес -
студено или топло е - да знам.
Изпращам ти писмото без адрес -
по близките, които идват там…


***

В памет на сина ми

Твоят дом до късно те очаква,
а след туй те търси в необята…
Някак странно се оглежда в мрака
да те зърне във звездичка свята.

Уж сама отвори се вратата,
а пък някой влезе и шепти,
с глас познат ме сепва в тишината
с думи топли: “Чакаш ли ме ти?”…

А отвън припряно дебне мрака,
от съня ми да те грабне чака.


***
Не ми поиска никога ръката…
Годежен пръстен с теб не размених.
На сватбата ни нощна сват до свата
не седнаха и с дар не ги дарих.
За кумове поканихме звездите.
Луната ни изпрати благослов.
Във тая нощ пирувахме с мечтите
и още сме пияни от Любов…


***
Разглеждам си чертите на лицето,
гадая аз съдбата си по тях.
Оттук ми почва пътят към сърцето,
по него се излива моят смях.
Разглеждам и чертите на живота,
огънал се по мойте рамене.
Смъртта го дебне и към връхна кота
изкачва се, дори на колене.
Разглеждам и чертите в мойте длани -
кодирани от Бога ми са, знам.
В едната твойта буква е вдълбана
и все припламва огънят оттам…


***
Не искам в стих да те заключа,
душата ти ще страда там,
но ако с тебе туй се случи,
да знаеш, че ще бъдеш сам:
заключен сам във мойта книга,
с окови - думи, паднал в плен…
Затуй повярвай, че ти стига
да бъдеш не в стиха, а в мен…


***
Целуни ме не с устни - с очи,
от които извира тревога
и която така да личи,
че да кажа: без тебе не мога.
Прегърни ме, но не със ръце,
със които си просил пощада:
зажадняло е мойто сърце
любовта ти по мене да страда.
Любовта ти, която мълчи
сънно-будна в очите зелени.
Целуни ме със тези очи,
замъглени от обич по мене…