ГОРЧИ МИ

Кина Михайлова

ГОРЧИ МИ

Горчи ми от нежност. Печал и тъга
се сплитат в кълбо от нестихващи страсти.
И в моя ден сбъднат, и в мойто сега
живее отсянка от спомен за щастие…

От спомен за болка, пробола ме тъпо,
покълнала в стих, роден посреднощ…
И чувам все още до себе си стъпките,
твоите стъпки, по калдъръма, все още…

Все още - животът не успя да отнеме
това, което съм аз, като в златен съсъд.
Всеки мой ден е пръв и последен
и е обречен докрай да се сбъдне!…


***
Крилете си отрязани прибрах.
И раните ми бързо заздравяха.
Сълзите си изтрих. И се засмях.
И цъфналите клони се засмяха…
Но ме боли. Все още ме боли.
Там някъде, където е сърцето..
И - дъжд - и есенен, и тъжен вън вали.
И - още наболяват ме крилете.