САМОТА…

Реза Каземи

превод: Георги Ангелов

***
Самота -
мъжът да спи нощем
в прегръдките на жена,
която я няма.

***
Това вино съвсем не ме хваща…
Ще трябва още веднъж
да надникна в очите ти.

***
Хайде да се лъжем -
аз ще кажа „пролет”,
а ти ще повярваш и ще дойдеш.

***
Ще си идеш
и няма да разбереш,
че в гърдите ти бие
моето сърце.

***
Искам дъжд,
и счупен чадър,
и някаква улица,
която никога няма
да води
към твоя дом.

***
Аз варя чай,
ти постилаш масата,
а после ние
седим зад своите прозорци
и мислим един за друг.

***
Пощальонът
вместо писмо
ми донесе самота.

***
За да говоря
за теб,
думите не са достатъчни -
трябва да се науча да танцувам.

***
Вали сняг.
Всички се радват,
а на мен ми е тъжно:
снегът скри следите ти…

***
Твоите целувки
отлагат смъртта ми.
Целуни ме!

***
Без теб
мога да живея,
да се разхождам,
да пия чай,
да гледам филм,
да пътувам.
Без теб
не мога само да спя.

***
Пролет
си ти.
Повтаряш се всяка година,
но - неповторима…

***
Ти си птица.
Аз съм небе.
Къде ще избягаш?

***
Ти каза:
“Ще бъда с теб до края на света”.
А аз не знаех,
че второто ти име
е самота.

***
Целуни ме,
нека целият свят
чете нови стихове…

***
Уморен съм.
Затвори очи.
Искам малко да поспя.