„ТОДОР ХАРМАНДЖИЕВ ОТБЛИЗО”

КЪМ ЧИТАТЕЛИТЕ

От дистанцията на времето ценностите често се подлагат на преоценка, но има неща, които не губят стойността си. По различни причини тази книга отлежа осемнадесет години в папка. Сега, като препрочитам текстовете, се учудвам, че авторите като че ли са се наговорили и използват почти еднакви или сходни изрази, говорейки за Тодор Харманджиев. Вярно е, че литературната категория „спомен” може би задължава да си припомниш хубавите неща, а паметта има избирателна способност и годините отсяват рутината на ежедневието. Авторите на спомените за баща ми са приятели, колеги и ученици, общували с него през зрелите му години, а човек се формира главно през младостта, в своята среда - сред приятелите.
В далечната 1926 г. двама току-що приети за студенти младежи издават книжка със стихове на собствен финансов риск. Просто вземат пари назаем, купуват хартия, намират печатница, съгласна да отпечата книга с отложено плащане, започват да продават книгата си по пощата и дори успяват да я разпродадат, като се разплатят с кредиторите си. С „Белият конник” на българския литературен небосклон се появяват двама бъдещи плодовити писатели - Емил Коралов и Тодор Харманджиев.
През 1934 г. братята Емил Коралов и Лъчезар Станчев, заедно с Милка Петрова Коралова - съпруга на Емил Коралов, и други детски писатели, започват да издават списание „Весела дружина”, в което активно участва и приятелят им Тодор Харманджиев. Списанието се оказва сполучливо начинание и своеобразно опитно поле за бъдещите творчески изяви на списващите го таланти.
След Девети септември постепенно се създава официален „поменик” - номенклатура на писателите, който до голяма степен определяше стойността на даден автор и силно влияеше на публикациите и тиражите. Емил Коралов, Лъчезар Станчев и Тодор Харманджиев не бяха включени в списъка на „богопомазаните” от партията, но това не влияеше на продажбите на техните книги - за читателите оценките на официалната критика нямаха тежест. Те имаха своя обективна и честна преценка за художествената стойност на творбите им. Приятелството на тримата, започнало в гимназиалните години, остана за цял живот. Постепенно от лично и творческо, то прерасна в семейно.
Тук е мястото да кажа, че идеята за тази книга е на майка ми, Мария Семкова - Харманджиева. Нейна е и заслугата да покани приятелите на Тодор Харманджиев да споделят спомените си. С малко тъжна ирония можем да отбележим, че обичайно такива книги се издават за кръгли годишнини, а нашата излиза сто и дванадесет години след рождението на Тодор Харманджиев - добър повод да си спомним за него.

Румен Харманджиев

Тодор Харманджиев (Тодор Александров Илиев, 26.01.1905-28.01.1993) е български поет, белетрист, преводач и редактор. Роден във Враца. Завършва мъжката гимназия във Враца (1925) и романска филология в Софийския университет (1934). Като ученик в 6 клас лежи месец в затвора във връзка със Септемврийското въстание (1923). По време на Априлските събития от 1925 г. лежи отново в затвора. За пръв път печата стихове през 1924 г. във в. „Бъдеще” - тогава легален печатен орган на нелегалния комсомол. Сътрудничи на сп. „Нов път” на Георги Бакалов, „Звезда” и др. Учител в мъжката гимназия на родния си град (1934-1946), преподавател по руски език в Държавната политехника „Сталин” (1948-1952), завеждащ поезията във в. „Литературен фронт” (1952-1955) и завеждащ белетристиката в сп. „Септември”. Член на БКП от 1944 г. Поетични книги: „Белият конник” (стихотворения и поеми, в съавторство с Емил Коралов, 1926), „Дни и нощи” (стихове и разкази, заедно с Емил Коралов, Орлин Василев, Лъчезар Станчев, Иван Вельов, 1928), „След години” (стихове, 1939), „Поколение” (поема, 1952), „Поколение” (избрани стихотворения и поеми, 1965), „Добрите ветрове” (1972), „Вечерна графика” (1974), „Съперници на ветровете” (стихове, 1975), „Празникът на черешите” (1979), „Избрани стихотворения” (1980). Повести: „Гардеробиерката” (1967), „Пълната къща” (повести, 1970). Романи: „Краят на едно детство” (1956, 1961, 1965, 1969, 1982), „Крилато време” (1958), „Родове” (роман, ч. І., 1960), „Грешницата” (роман, 1967), „И без светини не може” (Роман. Избрани произведения, 1975), „Възмездия” (1984), „Тракиецът от племето Меди. Младостта на Спартак” (1980), „Спартак. Тракиецът от племето меди” (1984), „Животът стана сериозен” (1987), „Далечното остава близко” и др. Пише и за деца и юноши - “Весели приключения на Бежан и Стоян” (1934), „Щурчето” (поема за юноши, 1958, 1978), „Весели поеми за малки и големи” (1964), “Гълъби” (стихове за юноши, 1969), “Разплата” (поема за юноши, 1970). Превежда руски (Пушкин, Лермонтов, Некрасов, Блок, Есенин), френски (Юго, Лафонтен) и унгарски автори. Член на Съюза на българските писатели. Посещава Франция, Румъния и др. Носител на високи държавни отличия. Почетен гражданин на Враца (1975). Творчеството му е реалистично, социално и дълбоко патриотично.


Тодор Харманджиев отблизо. Съставител Мария Семкова - Харманджиева. Книгоиздателство МИР, София, 2017