ТАЙНИЯТ ЖИВОТ НА ИЗВЕСТНИЯ ХУДОЖНИК ОТ ШИПКА ХРИСТО КУТЕВ

Добромир Добрев

Когато преписвах предпечатно очерка на о.з. полк. Георги Й. Георгиев „Шипка е преди Краков” се развълнувах от признателната висока оценка на полски автори за таланта на българския художник Христо Кутев. В официални документи той е определен като един от строителите на полската пластична култура.

Шипченецът учи в Краков при класика Ян Матейко, а след неговата кончина продължава образованието си при други бележити майстори на четката (Аксентович, Вичулковски, Унежински и др.).

Посвещава се на изкуството и цял живот работи в Полша. Лично се уверих в големия му талант, когато посетих гр. Шипка и разгледах художествената галерия на градчето.

Изцяло бях завладян от многото пейзажи и портрети от майстора на пластичното изкуство. Естетическото му богатство е добре представено в Народно читалище „Светлина-1861″.

Още когато се изкачвах по стълбите на галерията бях грабнат от изящните пейзажи. На площадката пред библиотеката бях запленен от великолепни портрети - „Жената с белия карамфил”, „Натъжена”, „Размисъл”, „Гола жена”, а също от мъжкия портрет „Планинец”.

Христо Кутев учи във Военното училище в София (1890-1891). Участва в конкурс с картината си „Венера и пастир” и спечелва дворцова стипендия за обучение по изобразително изкуство в Краков.

Ценителите на неговия талант не са сбъркали, като го изпращат да следва в чужбина. В Краков той не само учи, но работи и твори от 1892 г. чак до 1943 г. Цели 45 години!

Когато разговаряхме с о.з. полк. Георги Георгиев за творческото дело на художника, той сподели, че българинът не само е рисувал, но е взел участие в нелегалната антифашистка съпротива в Европа преди и по време на Втората световна война (1939-1945).

За тази тайна разузнавателна дейност на художника му разказал руския военен кореспондент в Полша о.з. майор (по-късно полковник) Валентин Кирязов, който е потомствен българин, наследник на забегнали от поробената ни страна в далечна Русия негови деди.

Любопитството ми към нелегалния живот на художника, действал под псевдонима „Професора”, се засилваше. Девет години той е сътрудник на нелегалната група, създадена от друг българин, Никола Попов. Той също се бил установил в Краков, но е легализиран за пребиваването си там като градинар.

Нещо повече - той е „газда”, т.е. чорбаджия. Никола Попов осигурява парите, а друг нашенец организира производството на зеленчукови култури. Работата и сделките потръгват успешно. Никола Попов, известен там под името Стоян Владов, се утвърждава като влиятелен „газда”.

Всъщност това е негово формално прикритие, а истинската му задача е да ръководи антифашистката дейност, така както призовава Георги Димитров на Седмия конгрес на Интернационала (1935). Всеобща е задачата да се изграждат т.нар. Народни фронтове.

Войната е предстояща, агресивните планове на Хитлер трескаво се осъществяват. Никола Попов е опитен деец, взел участие в Септемврийското въстание в България (1923).

Негова сполука е привличането на авторитетния художник в Краков Христо Кутев. Той е здраво вкоренен сред интелигенцията в града, тъй като зад граница твори вече три десетилетия. Трайни са връзките му сред академичните среди.

Приобщен е в лоното на „тихия фронт” и е част от съпротивата до смъртта си. Макар че е деен антифашист, се опазва невредим, не попада в мрежите на противника. Зад него застават и други интелектуалци.

Никола Попов и Христо Кутев привличат към справедливата кауза и други български специалисти, като Ангел Янакиев, учащ в Минната академия. Човек до човека, така се гради и разширява антифашистката дейност в условията на готвената от Хитлер голяма война.

Стига се до свикването на антифашистки конгрес в Краков. Участват писатели, художници и преподаватели, подкрепящи идеята за формиране на единен Народен фронт.

В Шипка научих доста за творчеството на бележития художник Христо Кутев, но съвсем малко за активната му дейност в съпротивата срещу фашизма през миналия век в Европа. Интересуваше ме как се е посветил на борбата и се е наредил сред обречените на смъртна опасност нелегални дейци.

Затова се зарадвах на предадената ми от о.з. полк. Георги Георгиев книга - „Сам сред свои и чужди”, на колегата му о.з. полк. Лазар Георгиев, чийто ръкопис бе престоял две десетилетия преди да стигне до печат.

Като млад издател търсех стари ръкописи. Вече издадохме като нова книга стария ръкопис от д-р Дянко Д. Караджов „Шипка до Освобождението”, а също сборника „Тодор Харманджиев отблизо”. Те намериха добър прием сред читателските среди.

Установено е, че свързването на Никола Попов с доста надеждни българи, живеещи в Полша - предимно лекари, преподаватели и специализанти, става благодарение на шипченеца Христо Кутев.

Всеки петък този буден и авторитетен художник събира приятели на „кръгла маса”. Те разговарят по актуални събития, дискутират по формите за борба. Наближават страшните дни, когато Хитлеристките армии помитат полските войски и се насочват към главната си цел - унищожаването на Съветския съюз.

Включилият се в европейската съпротива тогава Христо Кутев клони към своята 70-та годишнина. Създал е забележително творчество, утвърден интелектуалец е, завоювал си е място в живота, признат е в областта на изобразителното изкуство.

Защо поема отговорността и рисковете на нелегалната дейност? На тези години други се тешат с философията, че е „добре да си гледат старините”. Другите! Той обаче пренебрегва личното спокойствие. Такъв е българския му корен, а и фашизмът като най-агресивната идеология, заплашва цялото човечество.

Под влияние на ръководителя на разузнавателната група Никола Попов, Кутев отлага излизането си в пенсия, поема задачи за сформирането на бойно звено под името „Монблан”.

„Кръглите маси” в дома на Христо Кутев се превръщат в своеобразна школа за привличане на съратници. Високо мнение за художника има и тогавашния български посланик във Варшава Петър Траянов. Той се радва и гордее с художника, завоювал висок авторитет сред краковските университетски среди.

След като се запознах с живота на Христо Кутев, не ме напуска вълнението от факта, че пренебрегва напредналата си възраст и взема дейно участие в рискованата антифашистка борба.

И особено по време на Втората световна война, когато Гестапо действа безпощадно. До последния си ден той не се спотайва, не напуска бойния си пост, строго спазва правилата на конспирацията, не излага на опасност нито един свой съратник.

Познавам фактите и си мисля за неговата смърт в далечната 1943 г. Не е ли дошла поради крайно изтощение на изстрадалото му сърце? Инфарктът прекратява интензивната му нелегална дейност. Изчерпани са последните му сили, особено след ареста на Никола Попов.

Кой може да отговори на моите съмнения - и то от днешни позиции?

Христо Кутев не е бил предаден, не е „провален”, както се е казвало тогава. Той обаче е живял под угрозата да се случи нещо страшно, някъде да се „скъса веригата”, някой да се огъне, да не издържи. Кутев е работил в постоянен страх от евентуален арест.

След като изучих фактите от биографията му, си зададох въпроса: защо тъкмо след залавянето и умъртвяването на Попов, Христо Кутев е сполетян от инфаркт?

Преди фаталния си край той изпълнява своя патриотичен дълг - завещава голяма част от творбите си на България. Всеки посетител на шипченската Художествена галерия към НЧ „Светлина-1861″ може да се запознае и разгледа негови знакови произведения, както направих и аз.

Ще спомена някои оценки за творбите на бележития шипченец. Те са поместени в специалното издание от 1996 г. - „Христо Кутев (1869 - 1943). Един полски художник от Шипка”, чийто съставител е общественичката Гина Хаджиева.

Изкуствоведът Димитър Г. Димитров пише: „Христо Кутев не търси нови пътища в изкуството, след като с такъв успех е намерил своя собствен, при доста невероятно стечение на житейските обстоятелства”.

Покойният полски изследовател д-р Станислав Марек Мазуркович сякаш го допълва: „Мащабът на таланта му е извънредно широк. С овладяна живописна техника се проявява като портретист, създава фигурални композиции, рисува цветя и натюрморти. Неговите портрети, както и множеството автопортрети, са създадени с широк замах, спокойствие и съвършенство, с психологическа дълбочина, пресъздаваща приликата с модела. Тези портрети дават основание да причислим Кутев към водещите портретисти на своето време в Краков”.

Поместваме някои от знаковите творби на Христо Кутев - маслена живопис, специално за читателите.