с Николай Стариков разговаря Дмитрий Нерсесов

превод: Литературен свят

Защо в Китай и на Запад говорят за бившите лидери на държави като за исторически личности? Кой е заинтересован от изопачаването на руската история? Може ли да се каже, че Сталин и Путин си приличат? За това и много друго в програмата “Гледна точка” разсъждава историкът, писателят и лидерът на партия “Велико Отечество” Николай Стариков.

- Темата на нашия разговор е Сталин. Според съвсем скорошно социологическо изследване, повече от една трета от руснаците признаха Йосиф Висарионович за най-великия деятел на всички времена и народи. Той стана безусловен лидер. С това може да се спори, но Сталин наистина е голяма фигура в руската и съветска история, да се отрича огромната му роля е невъзможно. Как ще коментирате резултатите от това изследване?

- За Сталин се говори постоянно и много, поводи за това дава нашата история: трагедията от 22 юни, Победата на 9 май и така нататък. Сталин е най-обсъжданият обществен деятел от миналото. Защо толкова много говорят за Сталин, но малко за Ленин? Защо почти няма дискусии за Хрушчов? Защо някои хора изобщо не знаят кои са Булганин и Маленков?

Цялата работа е в това, че тези дискусии се инициират с определена цел: на някои им се иска да замажат с черна боя човека, който си е отишъл от живота като победител. Нашата днешна държава, за съжаление, след краха от 1991 г. е само част от онази държава, която в голяма степен бе построена от Сталин.

Онази държава победи във Втората световна война. Именно Сталин построи онази държава, плодовете на която във всички сфери, започвайки от науката и образованието и завършвайки с гласуването в ООН, ние използваме днес.

Впрочем, в нито една държава подобни дискусии не се водят. Да вземем Китай. Мао Цзедун спорна фигура ли е? Безусловно. В Китай гражданската война се води повече от тридесет години с малки прекъсвания. Нашата гражданска война в сравнение с китайската е много къса. Японско нахлуване, борба с Чан Кайши. След победата е имало определени икономически крайности, вътрешнополитическа чистка.

Но Китай всичко това е оставил в миналото. Там прекрасно съжителстват пазарната икономика и полетите в космоса, и Мао Цзедун по никакъв начин не пречи на това. За китайците Мао Цзедун е не френч (куртка - бел. прев.) и кепе, а исторически деятел, който е обединил Китай и е победил в гражданската война. Макар че ако се сравнява Китай от 2017 г. с Китай от 1946-та, става ясно, че сега страната изглежда по-симпатично, отколкото тогава.

Опитват се да сравняват управлението на Сталин през 1937-1939 г. с това, което се случва в Русия през 2017 г. Това е желанието да се покаже, че там всичко е било мрачно, страшно и така нататък. На Запад такива дискусии също няма. Кромуел много ли британска кръв е пролял? Много. Но нищо, паметникът му стои.

Само у нас виждаме тези постоянни исторически дискусии. Те впрочем понякога показват направлението, където ще бъде по-нататък ударът, ако не дай боже, успеят да развенчаят Сталин. Да си представим за секунда, че десталинизаторите са постигнали своето, внушили са на всички негативните си емоции към него. Какво следва?

По-нататък ще кажат: с трупове са засипали. И това вече няма да бъде за Великата Отечествена, а за войната с Наполеон. После ще си спомнят, че Петър Първи е построил Санкт Петербург върху кости, като че всички останали са строили Европа без човешки жертви. Тогава е имало епидемии, които са покосявали половин Европа.

Фундаментът на нашата държава е сталинското управление. Затова бият по Сталин. Трябва да се приключи с тези дискусии, Сталин трябва да стои в пантеона на нашите държавни деятели.

Величието на Сталин е в това, че той победи във Великата Отечествена война, той създаде за това икономика, дипломация, издигна международния авторитет на СССР. След известно време Сталин ще стане за руснаците това, което е Джордж Вашингтон за американците.

Руският народ изгуби няколко милиона живота на фронтовете на Първата световна война, защото държавният ръководител е назначил няколко десетки неподходящи ръководители. Тези жертви се обезценяват. Още десет-петнадесет милиона загинаха по време на Гражданската война: разрушения, загуби на територии, тиф и ужас.

Да вземем Втората световна война. Германия тогава присъедини Австрия и други страни. Това е почти същата тази обединена Европа, и Сталин направи така, че ние победихме. А онези, които планираха нашествието на Хитлер, си представяха сценария от Първата световна. И Троцки до 1940 г. им беше в джоба, защото можеше да предаде революционен компонент на свалянето на  “кървавия сталински режим”.

А назначаването на военачалници, държавниците, надеждните гарнизони на НКВД, световната дипломация… Сталин лично се е занимавал с дипломация. Не чрез друг, а сам е стигал до ключовите неща, благодарение на което сме имали определени достижения. Но дори Сталин не е успял да вземе от съюзниците ни това, което са ни обещали и трябвало да ни дадат. Кой построи военната промишленост преди войната?… Е, нека да си кажем истината.

Във Великата Отечествена война победи съветският народ под ръководството на Йосиф Висарионович Сталин. Без съветския народ и неговото мъжество нямаше да има победа, това е ясно. Но ако съветският народ беше ръководен от някой друг, резултатът от войната можеше да бъде друг. Ето в какво е величието на ръководителя Йосиф Висарионович Сталин.

Никой не му приписва нещо допълнително. Но това е така. За това говори и примерът с Първата световна война, когато същият народ, същите руски войници даваха живота си… Затова опитите да се твърди, че са победили въпреки Сталин, са пълни глупости. Или че са победили сами, и той бил играл роля - или играл не толкова важна роля. Това също е съвсем неубедително.

Правил ли е Сталин грешки? Разбира се. 22 юни е несъмнена грешка на Сталин. Народът му я прости. Ежов е безусловна грешка на Сталина. Към тези грешки бих отнесъл и депортацията на народите. Според мен, това все пак като резултат е донесло повече минуси, отколкото някакви плюсове, заради които тази акция е била осъществена. Може, вероятно, да се намерят и още няколко.

Споменах основните сталински грешки. Но това са само три грешки! Държавните деятели трябва така да се преценяват: чрез съотношението между техните положителни, правилни и грешни, вредни решения. Никой никога не приема абсолютно правилни решения, винаги стрелящи точно в целта. Хората са склонни към грешки, за съжаление. Грешат и държавните деятели.

Но когато претегляш количеството правилни и неправилни решения и виждаш, че този държавен деятел има значително повече правилни решения, отколкото грешни, - значи, това е бил добър държавен деятел.

Всъщност на това е основано и уважението на нашия народ към днешния ни лидер. Има ли Путин грешки? Има, разбира се - както всеки ръководител; но количеството правилни решения е несравнимо повече. Именно това съотношение кара хората да се отнасят към него с голямо уважение.

——————————

https://www.pravda.ru/, 15 юли 2017