КРАДЛАТА

Мария Филипова-Хаджи

(по истински случки)

“ЧЕ КАКВО ИМА В БЪЛГАРИЯ ЗА КРАДЕНЕ?” - ми каза той…
Има едно нещо, което си е за “крадене”, но то не се побира къде да е, затова никой не го краде. То е скрито. И когато му дойде времето - ще излезе на светло - си рекох после по пътя…

Солун. Засякох един разговор в автобуса. До шофьора стоеше негов познат и си говореха. Вторият казваше: “Заляха ни с чужденци! Половината Солун се е напълнил с българи. Влачат колички край казаните, събират боклуци, аман!”
Приближих се и се намесих:
- Господине, вие сигурно по цял ден стоите край казаните и по тази причина само това виждате.
- А вие откъде сте? - побърза да ме попита онзи, оглеждайки представителната ми външност.
- От България съм.
- С какво се занимавате?
- Журналист съм и преводач.
- Е, да ама не можете да отречете, че много от вашите крадат.
- Черни овце има навсякъде и аз пък няма да ви казвам какво правят вашите - и у нас е пълно с тях.
- Какво ви откраднаха нашите? Че какво има в България за крадене? Гъркът си идва винаги с ПЪЛЕН ПОРТФЕЙЛ, защо му е да краде!
- Каквото и да ви кажа, няма да го разберете. Но със сигурност ще разберете следното: Преди десетина години един грък в Пелопонес ми беше казал: “А бе кой ще ти вземе България в Европейския съюз?!” Наскоро му се обадих, припомних му тези думи, за да си научи урока за друг път, защото времената се менят, а той ми казва: “Оооо, не съм казал такова нещо! Ти не си разбрала!”
- Ами може наистина да не е казал такова нещо човекът, защо да го вините!
- Аз пък ви казвам: не забравяйте и вие вашите думи за портфейла! След време може да нямате и портфейл! Защото Гордостта е грях и се наказва!
Наблизо стоеше видимо интелигентна жена - гъркиня и се обърна към мен:
- Не му обръщайте внимание! Не разбирате ли, че е расист!
- Благодаря ви за подкрепата! - рекох - обикнах Гърция заради красотите й, заради музиката й, но май ще я напусна заради такива хора, които със сигурност обичат само себе си, но не и Гърция.

…И за кой ли път си тръгнах по улиците с молитва за България…

Трябваше в центъра да се прехвърля на друг автобус, за да стигна до офиса си. Прекосих площад Аристотелус и се отправих към спирката на автобус номер 5 за Каламаря. Дойде бързо, но беше претъпкан с хора. Няма как, ще се кача. За моя радост едно място се освободи точно на изхода до средна врата.

… Унесох се в мисли… Колко пъти съм се натъквала на такива случки и ноктите ми излизаха отвън. Знаем си истините - и от едната, и от другата страна. Всички сме от един дол дренки, но никой не се предава и всеки държи за своите. И до кога ще е така? Нали Господ е създал с една и съща обич и едните и другите. На кого да разправя човек. Няма да се променим.

…Седях на първата седалка до средната врата в автобуса. В един момент до мен плътно се прилепи някой. С крайчеца на окото си видях, че е жена. Е, няма страшно тогава. В един момент жената отново се прилепваше до мен, сякаш ме ухажваше. Леле, само това ми липсва. Не бях попадала на такъв вид „ухажване” през живота си досега. Какво да я правя? Може пък някой да я бута в гърба и тя неволно се прилепва към мен. Имам още доста спирки. Дали да не сляза на следващата? И защо да слизам? По-добре е да стана права и да се преместя. Не ми беше удобно да се извърна рязко и да я срежа с поглед - може пък да не е виновна и да си въобразявам. Така ще я обидя. В един момент, без да обръщам главата си, извърнах погледа си съвсем по ъгъл и… какво да видя! Една ръка се беше пъхнала в леко отворения цип на чантата ми. Никакво време за мислене! Дясната ми ръка сграбчи китката на моята „похитителка” и се провикнах с цяло гърло:
- Полиция! Шофьорът да спре автобуса! Викайте полиция!
Скочих и повлякох крадлата към шофьора. А тя - или бе стресирана, или пък беше свикнала, та никак не реагира и мълком тръгна, повлечена от мен. Шофьорът спря автобуса, затвори всички врати и позвъни в полицията.
Докато дойде полицията никой не мръдна от мястото си, само някои припрени граждани завикаха, че закъсняват за работа заради тази крадла, но шофьорът на никого не отвори вратите. През това време аз, разярена като лъвица, разпитвах и хоках крадлата, естествено на гръцки език:
- Не те ли е срам, не те ли е грях, как може да бръкнеш в чантата ми и да ме ограбиш! Като те хвана тук пред всички, че ще видиш. Откъде си ма, маймуно?
- От България съм - кротичко си рече крадлата също на гръцки.
- Каквоооо?!
Е, не! Устата ми пресъхна, сърцето ми щеше да изхвръкне.
- Ей сега вече направо те трепя! Как може да ме излагаш, как можа, как можа!
- Ти като си българка, защо ме предаваш на полицията? Нали уж за своите трябва да държиш, а?
- А ти защо ме крадеш?
- Ами защото не знаех, че си българка.
Боже, тая ще ме побърка!
- И какво от това, сега ще кажат българка краде, все едно кого. Защо не си намериш работа?
- Аз не съм виновна. Министрите са виновни в България. Те защо крадат? Защо няма за нас работа? Иди тях да питаш.

Шофьорът не разбираше какво викаме една през друга и ни накара да мълчим а през това време дойде и полицията.
- Вземайте я тази - рекох аз - да не й бера срамовете и каквото искате я правете, че ми омръзнаха вече такива като нея.
- Трябва и вие да дойдете с нас, вие сте потърпевша и свидетел - каза полицаят.
Връщане назад нямаше. Попитаха ме дали ще пусна жалба. Отказах. Не исках да хабя повече нерви. Преживяното ми стигаше.
Тръгнах си като смазана. За кой ли път си губех националното самочувствие. Ако знаех кого точно да хвана за гушата - щях да напиша жалба. Но така - имаше ли смисъл?

След два дни пътувах за България. Между Промахона и Кулата по навик пътниците пазаруваха от „фри-шопа”. В миг се чу новина: заловили са крадла на парфюм. Изтръпнах! Да не би да е пак онази? Хукнах да разпитвам.
- Гъркиня била! Брей, и те ли почнаха! - чух да казва една от пътничките.

Къде е онзи грък от автобуса, да му кажа и аз на него?