ПРИЗНАНИЕ

Цоньо Неделкин

ПРИЗНАНИЕ

Мойте стихове са чисти
като утринна роса
върху още спящи листи
в кът потаен на леса.

Мойте стихове са прости
като песен на щурче,
тайно тук дошло на гости
нещо тайно да рече.

Мойте стихове са тихи
като глас на извор благ,
който много усти пиха,
но остана бистър пак.


СЕЛО

Изсмукваше със стръв кръвта ти млада,
примамно засиял в нощта града…
Но вместо обещаваната радост -
превръщаше ги в роби на труда.

Отиваха чадата ти по дири,
оставени от някого преди,
загърбили зелените баири
и мириса на пресните бразди.

Децата си там раждаха. И вече
селото за тях бе далечен кът,
където в буренак сънят си вечен
дедите им в полузабрава спят.

И ти угасваш с къщи запустели,
като огнище, чийто благ светлик
огрява само хора престарели,
които чакат своя сетен миг…


ПРОЩАВАНЕ

Мама изпраща от прага ятата,
които със писък отлитат на юг.
Болка внезапна й парва душата -
когато се върнат - не ще да е тук…

Гледа ги мама и дума не казва,
само за сбогом им махва с ръка.
Тъжна сълзица лицето полазва.
Тя се прощава с живота така…


ЖЪТВАРСКА НОЩ

Обвито във мрак поле замира
във нежната прегръдка на нощта
и уморен се за почивка спира
дори ветрецът, притаен в ръжта.

Ни глъч, ни звън покоя мек тревожи…
Изгряла мълком тънката луна,
до изгрев сърп изостря да го сложи
в работната десница на деня.


ДАЛИ…

Дали от жълтите листа видяха,
но снощи вън покапаха звезди.
Угасна в миг усмивката им светла
на мрака в притаените води.

Тъй моите куплети неизпети
побързаха да отлетят отвъд,
където думите мълчат. И свети
едничък спомен за несбъднат път.


ПОЕТИ СТАРИ С ЦВЕТНИ ИМЕНА

Поети стари с цветни имена
и с чувства най-възвишени и чисти,
в забързаните наши времена
кой тънките ви сбирки ще разлисти!

Жълтеят те и ги засипва прах.
От вас друг спомен няма на земята.
А колко трепет вложен е във тях,
какъв най-чист копнеж по красотата!

И ако някой поглед озарен
над тях сведе със обич мълчалива,
в един щастлив за вас и него ден
ще блесне стих като искрица жива.

Че с време песента - божествен дар -
не тлей, а става някак по-богата,
тъй както се превръща в кехлибар
на наранени борове смолата!