Димитър Василев

ТЪЖНАТА ЖЕНА

Не весела. Не просълзена.
Обичам тъжната жена:
загадъчна като вселена,
такава тиха, затаена,
такава бавна и смутена,
залутана, непокорена
като вечерна светлина.

Смехът тъй бързо изморява.
Ожесточава ме плачът.
А тъжната жена ми дава
това, което не успяват
ни щастие, ни шумна слава
да ми загатнат и внушат.

ВЯРНОСТ

Има поети,
които непрестанно се кълнат
във вярност към родината.

Непрестанно
аз съм се клел във вярност
само към любимата.
И съм й изменял
непрестанно
като мъж.

Целунах
знамето на родината
веднъж.

ЦАРЕВЕЦ

Ти беше стар, разкошен, страшен,
заплаха, гибел и мечта,
която хановете наши
преследваше дори в смъртта.

И мряха в битките горещи
за тебе полкове безчет.
Ти беше побеждаван често,
но никога не бе превзет.

И удивено, и в уплаха
пред твоя непонятен свят
се спираха, със дни стояха,
а после тръгваха назад.

Те можеха да влязат в тебе,
но бяха варвари, а ти
блестеше в полумрака древен
с хилядолетни красоти.

О, Цариград! В стени големи
се блъска моята глава.
Ала преди да те превзема,
аз искам да се удивя!