Артур Шопенхауер
Артур Шопенхауер (Arthur Schopenhauer), немски философ, е роден на 22 февруари 1788 г. в град Данциг, Прусия (днешен Гданск, Полша). Бащата на философа, Хенрих Флорис Шопенхауер, бил образован човек, ценител на европейската култура и състоятелен търговец. Майката на Артур, Йохана, била по-млада с 20 г. от своя мъж. Тя била писателка и имала литературен салон. На деветгодишна възраст бащата отвежда Артур във Франция и го оставя при познати в Хавр за 2 г. През 1799 г. Артур постъпва в частната гимназия на Рунге, където учели синовете на най-знатните граждани, подготвяйки се за занимания с търговия. В 1803 г. около половин година учи в Уимбълдън (Великобритания). През януари 1805 г. започва работа в кантората на търговска компания в Хамбург. През пролетта на същата година баща му загива при загадъчни обстоятелства. От 1809 г. учи философия в Гьотингенския университет. Прекарва в Гьотинген от 1809 до 1811 г. После се премества в Берлин, където посещава лекциите на Фихте и Шлейермахер. В 1812 г. Йенският университет задочно го удостоява със званието доктор по философия. Основният му философски труд е „Светът като воля и представа” (1819). През 1820 г. получава званието доцент и за известно време преподава в Берлинския университет. Критикува съвременниците си Хегел и Фихте, университетската философия. През 1831 г. напуска Берлин заради епидемия от холера, заселва се във Франкфурт на Майн (1833), където прекарва последните си 27 г. от живота си и написва двутомника „Парерга и Паралипомена”. През 1840-те г. става един от пионерите на появилите се тогава в Германия първи зоозащитни организации. Умира от пневмония на 21 септември 1860 г. Рихард Вагнер му посвещава оперния си цикъл „Пръстенът на нибелунгите”, а творчеството му оказва влияние на много писатели и философи.
Публикации:
Проза:
