До
Председателя на ОбС - Плевен
Кмета на Община - Плевен
Председателя на Общинската
комисия по култура
и вероизповедания
Началник отдел “Култура”

ОТВОРЕНО ПИСМО

от УС на Дружество на писателите - Плевен
ул. “Л. Каравелов” 3 А, Дачева къща,
тел. 0885/ 214533; 0877/ 490044

Уважаеми госпожи и господа,

Управителният съвет на Дружеството на писателите в Плевен беше принуден да напише това Отворено писмо и да огласи пред обществеността редица нелицеприятни истини, тъй като през тази година специално към нас, писателите на Плевен и региона, се нагнетява негативно отношение и на практика се посяга върху изграденото дотук.

През последните 15 години Дружеството на писателите успя да се превърне в едно от най-добрите работещи писателски сдружения в България.

Когато в началото на промените всички подобни сдружения се бяха разпиляли и техните периодични издания бяха ликвидирани, плевенските писатели възстановиха дейността си, възстановиха  издаването на алманах “Мизия”, който е една сериозна територия не само за литературата, но и за изкуството и културата на Плевен; станаха първопроходници с организирането на Международната писателска среща “Побратимени светове”, когато в България никой не правеше такъв международен форум.

Още едно доказателство за качествата на неговите членове е и това, че в големия, дядоВазов, Съюз на българските писатели от плевенското писателско сдружение членуват близо 15 автори. Тях не са ги приемали там по милост, а защото са качествени писатели и поети.

В Плевен всеки четвъртък има литературни събития и литературна публика, която ги посещава. Те се организират винаги в ХГ “Дарение на Св. Русев”, където заедно със словото си дават среща и другите изкуства. Залите на галерията в четвъртъците винаги са пълни.

Нашите писатели участват не само в общите литературни събития, но правят и  премиери на личното си творчество. Излязоха редица стойностни книги, някои  от които имат дори национално значение.

За алманах “Мизия”, който в случая е лице на нашия град, не само в България, но и в чужбина, много хора ни завиждат (алманахът е изработен перфектно от гледна точка на полиграфията, а съдържанието му също е на високо ниво), защото в него могат да се прочетат, освен произведения на днешните членове на писателското сдружение, така също и творби на големите наши писатели, които са плевналии, и които са Почетни и Заслужили граждани на Плевен - Георги Константинов, Найден Вълчев, Христо Ганов, Пелин Пелинов, Георги Стойков.

Да не говорим за онези, които вече не са между нас, но са  принадлежали към Дружеството на писателите в Плевен, защото са негови създатели, основатели и са били негови членове през целия си живот - Никола Ракитин, Александър Муратов, Иван Радоев, Калин Донков, Вътьо Раковски и още много други достойни имена от нашия регион, вписани в националната ни литература.

Международната среща, която вече 11 пъти се провежда в Плевен и която разшири своите граници не само физически, а и чрез духовните артефакти, реализирани в нейната програма, винаги е била провеждана под патронажа на Общината и Кмета на града. В това число и чрез финансова подкрепа - и за срещата, и за алманах “Мизия”.

Дружеството на писателите през 2018 година става на 40 години. Но смеем да напомним, че то е наследник на една повече от стогодишна традиция, защото литературният живот в Плевен не е от вчера. Защо ви напомняме всичко това? Ето какви са фактите:

Първо. Имаше време, когато за Празника на българската култура и славянската писменост биваха отличавани от Община Плевен представители на всеки от културните институти в града - включително тези, които не са под шапката на Общината.

Но тези институти все пак са една съществена част от културната палитра на града ни, затова Община Плевен не е преставала да работи с тях и да им помага финансово. Това е правилото, по което и Дружеството на писателите продължи години наред безпроблемно да получава финансово рамо от Общината за отпечатването на алманах “Мизия” и за Международната писателска среща. Но за това по-късно.

Сега се връщаме на факта, че всеки културен институт имаше отличен служител за празника на словото. Вярно, отличените получаваха не по 350 лв., а по 100, заедно с грамотата си, но беше зачетен всеки от културните институти. Защото всеки от тях, в своята си област, е излъчил най-добрия в професионалната си изява представител за предходната календарна година.

Новото кметско ръководство, или по идея на новия отдел “Култура”, сметна, че не е необходимо да се награждават хората по този начин - факт е, че от всеки културен институт е изискана номинация, а са наградени само петима.

Другите не съществуват, все едно, че през изтеклата година не са работили (говорим за целите културни институти!), щом не са зачетени техните представители. В това число е и Дружеството на писателите.

През 2017 г. няма наградени дейци, които пряко се занимават със СЛОВОТО. А нали празникът е тъкмо за Словото! Този принципно сгрешен подход, който облагодетелства определени хора, лишава от УВАЖЕНИЕ, не от пари, всички останали.

Повече от половината културни институти не са били зачетени за празника на българската култура! Подчертаваме, говорим за принципно сгрешен  подход и за негативно отношение специално към хората на словото! Оттук е само крачка до останалите събития, които се случиха с Дружеството на писателите в Плевен.

Второ. Международната среща “Побратимени светове”. Нали много говорим как трябва да популяризираме града си, да го превърнем в желана туристическа дестинация. Да идват в него хора, които утре ще го популяризират в страните си. Да де, ама само говорим!

Писателската среща събира в Плевен хора от поне пет държави всеки път - това са Гърция, Турция, Албания, Македония, Сърбия, Румъния, Русия - от Русия: от две места - Московския регион и от Ростов на Дон, с който Плевен има 50-годишни връзки.

Писателите бяха първите, които възстановиха тези връзки. Тази среща стана причина да се разшири издателската дейност на писателите от нашия град, да се преведат книги и произведения на наши автори на различни езици, да се публикуват българи в тези страни и техни автори в България чрез алманах “Мизия”, а и чрез други национални литературни издания и сайтове, каквото е например най-голямото електронно списание в България - “Литературен свят” .

Хората, които идват тук са с изключително висок интелект и ниво в йерархията. Те са едни от най-известните имена в литературната област на държавите, откъдето идват.

Тази среща, която се провеждаше под авторитетната шапка на Община Плевен години наред, тази година беше ощетена. Експертната комисия за разглеждане и оценка на проекти в областта на културата одобри по проект сумата, която беше необходима за посрещането на гостите ни, но от дела на Общината бяха изплатени само 70 процента.

Останалите 30 процента, според правилника, трябваше да се изплатят след приключване на срещата. Срещата завърши. Тя беше неглижирана от страна на отдел “Култура” и от самия кмет като културно събитие в града ни, въпреки, че се провежда, според Статута й, под ПАТРОНАЖА,  на този кмет.

Хубаво е, че в книжката “Кой кой е”, където се представят чуждестранните ни гости с преводни произведения, кметът има своя снимка и обръщение на български и на английски език към чуждите представители.

Само дето нито един представител на Общината, (не кметът, а нито един представител дори!), не дойде поне на откриването на тази среща, за да прочете приветствието на този кмет към чуждите гости.

Никой не дойде и на закриването на срещата, да не говорим за някое от събитията в програмата й. Що се отнася до грамотите за участие, които се връчват на гостите и винаги са били от името на Община Плевен и подписани от кмета, този път това не се случи.

На Експертната комисията беше предоставен съдържателен и финансов отчет с изрядни документи. Включително за дарения, направени към Дружеството, в размер на 30 процента от цялата сума, което е неговият дял по проекта. Дружеството разчита на дарения, с които да посреща нуждите си. В случая един щедър човек - господин Васил Антонов, за пореден (трети!) път направи този жест към сдружението.

Той пое изцяло посрещането на гостите, за да бъде то цивилизовано и конфортно - говорим за четири дни, в които тези хора са пребивавали в неговия хотел. Сумата, която бе гласувана от Комисията по проекта е само една малка част от цялата сума, необходима за битовото обгрижване на чуждите гости.

Но Комисията отказа да одобри изплащането на останалите 30 процента от гласуваната по Договор сума. Така, Васил Антонов, като собственик на хотел “Ростов”, е дарил като услуга на Дружеството на писателите 1860 лв., но не е получил от Общината останалата дължима по фактура сума в размер на 1140 лв.

Няма да споменаваме по-малките суми, които са дължими на други фирми, извършили услугите за останалите дейности по проекта.

Документите във финансовия отчет са изрядни - приложени са фактури и протоколи към фактурите с подпечатани и заверени Свидетелства за дарение.

Питаме: кой от членовете на Експертната комисия (в това число и членове на БСП) ще се бръкне в личния си джоб, за да се издължат на г-н Васил Антонов дължимите от Общината 1 140 лв.? Да не забравяме, че той вече е дарил на Дружеството услуга в размер на 1860 лв.

Дружеството не е получило до този момент от Комисията документ какви са мотивите за отказа. Въпрос: как така два поредни пъти този проект, в този му вид, е бил с изрядни документи, а сега не е?

Трето. Принципно сгрешен подход е да се изисква традиционен, периодично провеждащ се форум и периодично издание, каквото е алманах “Мизия”, да бъдат финансирани по проект.

Проект може да се разработва за определено издание, форум или друг акт в областта на културата, когато той е конкретна, единична изява за годината.

В случаите с алманах “Мизия” и с Международната писателска среща същността е друга. Те са периодика, не могат да бъдат прекъсвани, освен това Международната среща фигурира в Календарния план за културните събития на Общината, представен и в сайта на Министерството на културата.

Алманах “Мизия” излиза без прекъсване вече 35 години, а Международната среща тази година се проведе за 11 път. Тези две дейности би трябвало да имат сигурен бюджет, на който да разчитат.

Въпреки усилията на Дружеството и неговото ръководство, форумът и списанието не бяха включени в бюджета, а бяха оставени да разчитат на благоволението на Комисията, одобряваща проектите. И, както се казва: резултатите не закъсняха.

През тази година - проектът за алманах “Мизия” не беше одобрен.

Какви са мотивите, за да бъде отхвърлено списанието: нямало достатъчно високи художествени качества.

Питаме: Комисията ЕКСПЕРТНА ли е, за да оцени качествата на това издание, след като няма представител в сферата на словото.

Алманах “Мизия” е  не само литературна територия, а единственото подобно списание, което отразява и културния живот в града, отделяйки място за отбелязване на юбилеи, годишнини, събития от областта на изкуството и за културните институти на Плевен, да не говорим, че за всеки негов брой има специален  художник на броя, където изява получават и художниците от нашия град.

Част от тиража остава в Община Плевен за разпространение и дарения на училища, читалища, библиотеки и други културни среди. Така правеше един предишен кмет. Сигурни сме, че всеки ще се сети кой беше той. Защото този предишен кмет намираше време, въпреки своята заетост и натовареност, да отвори личните книжки на писателите, които му подаряваха, да отвори алманаха, да го разгледа поне, но той го и четеше, да дойде на премиерите ни, да уважи онези, които са му гласували доверие да им бъде кмет.

И ако кметът е много зает, на всички литературни събития са идвали представители на отдел “Култура” - било то заместник-кметът (сега такъв няма!),  било то директорът на отдела, било то началникът на отдела или дори някой от редовите служители в него.

И така, алманах “Мизия” тази година няма да излезе, защото изобщо не е приоритет на отдел “Култура” в Общината.

Сбогом, “Мизия”!

Няма да има как да те издаваме, ако не се намерят меценати, които разбират от българско слово и биха ти сложили едно рамо, щом онези, които са призвани да съхраняват културата в града ни, не могат или по-точно - не искат! Какви са тия там, някакви си писатели, утре никой няма да ги помни! Съмняваме се обаче, че утре някой ще помни сегашните шефове, от които зависи културата на Общината, а виж - Георги Константинов например, или Найден Вълчев, ще ги помнят.

Ще ги помнят, защото стиховете им са се превърнали в песни, които ни съпътстват в живота, защото са известни зад границите на България и са удостоявани с престижни международни отличия - за славата на държавата ни, и за славата на Плевен!

Защото тези  хора никога не са се отричали от родния си град! Някои обаче ги зачеркнаха с лека ръка.

Ето, това се случва с хората на словото в този град. Ние казахме нашата дума! Вие преценете дали си струва да се затрива литературната традиция на Плевен по този начин.

А що се отнася до писателите: те ще продължат да пишат стиховете и разказите си, ще продължат да превеждат и ще бъдат превеждани във всички тези страни по света, с които имаме връзки, ще продължат да издават книгите си.

Времето ще реши дали ще бъде запомнен Администраторът, посегнал на словото, или Творецът!

УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ НА СДРУЖЕНИЕ “ДРУЖЕСТВО НА ПИСАТЕЛИТЕ” - ПЛЕВЕН