ИЗБОРИТЕ ИДВАТ – ДА ПРЕПРОЧЕТЕМ АНДЕРСЕН!

Огнян Стамболиев

“Всеки на мястото си!” Спомняте ли си приказката на Андерсен с това призивно заглавие? В нея великият вълшебник на словото ни припомня по своя очарователен, поетичен и малко ироничен маниер, че когато никой и нищо не е на мястото си, мигновено настъпват всеобщ смут и хаос. В края на приказката се появява една проста свирка със силен и рязък звук, който предизвиква страшна буря. За щастие, на финала всичко намира мястото си – и банкерското семейство, и селяните-новобогаташи, и господарите, и слугите…
Нашата историческа съдба изглежда такава: открай време никой и нищо да не е на мястото си. В периода между двете войни, когато постигнахме равнище, съизмеримо с европейските стандарти, сякаш нещата бяха по-подредени и обществото ни разполагаше с доста по-ясна скала на ценностите. Превратът от Девети септември постави “ново начало”, за да се обърка всичко и за да тръгнем назад… И всеки пак, ще бъде едностранчиво и несправедливо да твърдим, че абсолютно всички критерии и норми бяха напълно изгубени, че имаше тотален хаос, както е сега. Наистина, обществото ни от нормално разслоено преди войната /както е във всяка европейска страна/, стана “хомогенно”, започна да се унифицира, уеднаквява по сталински още в началото на 50- те години. /А който не се „уеднаквяваше” „доброволно”, го чакаха Белене, Скравена, Ловеч!/ И така, твърде скоро изчезнаха границите между отделните класи и прослойки, между отделните личности. Разделихме се единствено по един признак – “партийни” и “безпартийни”. „Правоимащи” и „правонямащи”. Лично аз и моите родители и роднини, образовани и почтени хора, преминали през ужасните първи две десетилетия след 1944 г., бяхме от “втората” категория и изпитахме немалко огорчения и притеснения, но такава бе съдбата на мнозина в България…
Комунизмът ни осакати за дълго, а може би и за цял живот…
Но да се върна на критериите и нормите. Като потомък на възрожденски род и културен деец, не мога да се примиря, че държавата ни вече двайсетина години, при това на всички нива – се ръководи от неподходящи и в много моменти и от недостойни и дори вредни хора, които, както се видя, нямат нито уважението, нито доверието и подкрепата на обществото, нямат и доблестта да приемат този безспорен факт. Някои от тях просто нямат никакъв срам – ето показаха се толкова агенти-доносници, но нито един не си подаде оставката… Като агент „Колев” /Токаджиев/, например… Дори не се засрами, а продължи да безчинства в Министерството на културата…
Но ако в приказката „Всеки на мястото си!” на Андерсен има един цар, глупав, суетен и некадърен, ние търпим трима царе-натрапници – същински триумвират от царе некадърни, суетни, нагли и крадливи. Техните сякаш извадени от музея на Мадам Тюсо нелепи и бутафорни фигури също потвърждават тази известна приказка на Андерсен, а също и една друга, още по-известна – “Новите дрехи на царя”. За четирите години под царуването на тримата „царе” – небългарите Сергей /украински евреин/, Сава – Доган /турцизираният циганин от Дръндар/ и Симеон /със също неизяснен произход/ слязохме още по-надолу, съвсем до дъното и сега сме най-бедната, най-корумпираната, най-компрометираната, най-уязвимата във всяко отношение държава в цяла Европа. Държава, която Европа не уважава и съжалява, че е допуснала в своя съюз. И накрая, след инфлацията, лишенията и бедността, се появи и “финансов излишък” от някакви си три милиарда и половина за сметка на тоталното ни обедняване и те решиха да ги похарчат, разбира се, не за нуждите на своите поданици, а за червените олигарси и мафиоти, които не се умориха да грабят и да крадат. А наскоро агент Сава – Доган най-нагло заяви, че управлява еднолично България! Да, за това се писа и говори много, но както се казва: керванът си върви, а кучетата си лаят…
Моята голяма тревога сега е за културата на България, винаги пренебрегвана, изтиквана “натясно в ъгъла” /С. Моъм/. Т.нар. “културна политика” от последните години нанесе непоправими щети на българското общество и предизвика един процес на лумпенизация, на опростачване на нацията, която стигна дотам, че вече аплодира Слави, Ивана, Камелия, Глория и Азис! На последния се даде дори телевизионен канал! А чалгаджийката Ивана е фаворитката на Гоце Първанов…
И Министерството на българската култура, ръководено от Майор Деянов-Збогом, не направи нищо, за да спре тази катастрофа. Това тотално опростачване. В очите на обществеността то вече отдавна е излишно. Всъщност какво се прави за българската култура? Какво направи министърът, освен да наложи като директори свои съпартийци, които да използват постовете си предимно за лични облаги като разменна монета? Тези дни раздаде парични награди на 51 артисти и други творци, повечето от тях, разбира се, от бившата номенклатура, начело с лакея на Живков и Людмила, Любомир Левчев. Какво друго могат да правят там хора като посредствения художник-масон Иван Токаджиев или Невяна Малчева от погребалното бюро на Русе? Или продалата се на Доган вдовица на поета-патриот Дамян Дамянов, Надежда Захариева, която сега прекроява Закона за българските народни читалища в угода на Анкара! А българските читалища от Югоизточна България са вече центрове на турската пропаганда, в които децата пеят химна: „Турция е в сърцето ми.”!!!
Повечето от институтите у нас се рушат – било поради липса на средства, поради непочтено или некадърно управление, било поради неуредените финансови отношения между министерството и общините. Тези институти уж са на територията на общините, а кметовете са безсилни например да прогонят някой директор-рушител и диктатор! Като, например, изключително некадърния директор-диригент „детето-чудо” Найден Тодоров, разсипал само за няколко години чудесната Русенска опера. Или за другия некадърник – „дядя Боря” /диригентът-директор Борислав Иванов/, който също за две-три години пък съсипа Националната опера… Да не говорим за престъпните министри или депутати от тройната коалиция, които съсипаха страната ни и я доведоха до просяшка тояга!.. А и освен това – силното деструктивното начало, заложено в двете уникални по своята глупост и непригодност “реформи” – театралната и музикалната, и нежеланието на властта да предприеме каквото и да е в областта на културата. Да, за тези бездуховни хора се оказа, че най-важното е да се награбят доколкото могат и след тях може и потоп да стане. Нали тях няма да ги засегне, толкова са се ояли, награбили… Вижте само на какво е заприличала директорката на Народната библиотека Боряна Христова.
Какво да кажем за „мазния царист”, както нарече един политолог просветния министър Вълчев? Той не само че не защити българските учители, ами и нарече стачката им „седянка” и обърка цялото ни средно образование с нелепите си реформи…
Да, ясно е, че тези „царе” не са на мястото си, както би казал и великият Андерсен, когото чествахме наскоро. Ние, българите, от опит знаем, че е лесно да се руши и трудно да се изгражда наново веднъж разрушеното. Държавата ни е вече напълно разрушена като цели райони са турцизирани. Нямаме нито полиция, нито войска, нито ред, нито закони, а държавност – съвсем нямаме. Явно е, че разрушителното начало е генетично заложено у нас…
Тези дни препрочетох приказката на Андерсен в прекрасния превод на писателя Светослав Минков. Тя завършва така: “Всеки на мястото си! И туй ще бъде някога. Нали Вечността е дълга, много по-дълга от тази глупава история?!” Дано! Ако не стоим със скръстени ръце и не вземем да ги изметем!
На предстоящите избори!