Ли Орьон

превод: Литературен свят

Из „Шест метафори за моята майка”

По лавиците на моя кабинет има огромно множество книги. Но за мен винаги е била и съществува истински само една книга. Тази единствена книга, книга-извор, книгата, която никога не може да се прочете до край, тази книга е моята майка.

Майката-книга за мен не е метафора, тя е книга, напечатана с обикновен шрифт, която можеш да вземеш в ръце и да разлистиш, а след като я прочетеш, да я оставиш отново на лавицата.

Опознах книгата, преди да съм научил буквите. Моята майка винаги четеше преди сън някаква книга, а понякога сядаше до главата ми и известно време ми четеше на глас.

Така, когато се простудявах и имах висока температура, майка ми непременно отваряше книга, и аз, вдишвайки слабата миризма на корейските лекарства, слушах за граф Монте Кристо, Желязната Маска, за бедната Козета от романа «Клетниците» и други разкази, заглавията на които сега дори не мога да си спомня.

През зимата, под шума на нощния вятър, виещ под покрива, и през лятото, под шепота на безкрайния дъжд, аз потъвах в светлия свят на книгата, който държеше майка ми в белите си ръце.

Светът на майка ми книгата приличаше на опаковката на ампула, оставена от лекаря след инжекцията. Макар че иглата на шприца винаги ме е плашела, но блестящото фолио в кутийката, където лежаха ампулите с лекарството, и парченцето бяла вата ми изглеждаха нежни и красиви.

Аз и досега помня вълшебните думи, които проникваха в моята гореща от високата температура глава, и чувам омайното трептене на гласните звукове, достигащи от дълбините на моето въображение.

Откакто се научих да чета и дори започнах да пише нещо с изгризания молив, аз през цялото време виждах пред себе си книгата, която някога държеше в ръце майка ми. Именно тя беше изпълнена с маминия глас, който ме съпровожда цял живот. Именно тази вълшебна книга за шестдесет години породи огромен брой книги, а нейният глас ми помогна да създам десетки собствени произведения.

Ако имам извор, от който мога всеки ден да черпя вдъхновение, и везни, можещи по чудесен начин избират главните и необходими думи, то за това съм задължен на книгата-глас на моята майка. Тя, моята майка, беше за мен библиотеката на моите фантазии, моето първо стихотворение и пиеса, моята безкрайно дълга приказка.