ВЪПРОСИ

Панчо Панчев

ВЪПРОСИ

Какво по-хубаво от зимна гора?
Какво по-хубаво от лятно море?
Какво по-хубаво от есенна вечер?
Какво по-хубаво от пролетна утрин?
Какво по-хубаво от стих на Есенин?
Какво по-хубаво от концерт за пиано?
Какво по-хубаво от краешник хляб?
Какво по-хубаво от детска усмивка?
Какво по-хубаво от това, че ни има?


СБОГУВАНЕ С АЛПИНИСТА

На Людмил Янков

Безсмислено зее гробът отворен
като рана в земната кожа.
До днес си възлизал само нагоре
и в гроб да те спуснем не можем.
Сред хората явно има такава
категория светли чудаци,
които в живота си не признават
съществуващата гравитация.
Те падат нагоре - към върховете,
подчинени на други закони.
Към своя безкрай ги тегли небето -
като сноп от детски балони.
И детски е дръзко, детски е чисто
твоето гордо човешко сияние,
което те връща горе при Христо -
на върха. Там и ти ще останеш.


КРАЙ НОВОТО ШОСЕ

Харесва ми пейзажът на строежи
с разхвърляни панели и греди.
Приемам хаоса като надежда,
че тук хармония ще се роди.
Не само съвършената симфония,
не само линията на Матис -
светът край нас е пълен със хармония,
светът е музика и живопис.
Но изведнъж пред мен… Почти се блъснах
в купчина повалени дървеса,
обсипани със цвят - живот прекъснат,
предотвратени бъдни чудеса!
И светлите си помисли забравил,
като пред гробище човешко спрях.
Мълчах унил и гневен. Що за нрави!
И що за хора! Как не ги е грях!
Да, зная - трябват хубави шосета.
Но има полумъртви зимни дни!
Недейте сече цъфнали дървета!
Щадете пориви и бъднини!


ТИХ ВИК

Не съм самотен - в мойта стая
живеем двама с черен паяк.
Плете той свилени дантели
върху стените тъмно бели.
Дори със сребърна корона
е увенчал и телефона.