Димитър Хаджитодоров

И ще бъдеш все същата…
Г. Джагаров

Тя се появи неочаквано в седми клас, на една училищна екскурзия. Не знаехме нищо за нея, сякаш бе дошла неизвестно от къде, но през пролетта се открои сред съученичките ни.

Забелязахме я на Витоша, когато снега все още белееше по платото. Беше не много висока, със стройна фигура и дълга черна коса. В очите й пробляскваше сдържана усмивка. Държеше се открито, уверена в това, което казва и прави.

Запозна се бързо с всички и разговаряше с нас като със стари приятели. Почувствах удоволствие, когато успях да я занимая половин час с някаква история.

Пет-шест момчета се заинтересувахме от нея. Всеки желаеше да бъде нейния избраник. И аз мечтаех за това събитие, но другите бяха по-опитни и по-смели.

Тя започна да се среща с Тони, но тъй като учех в съседния клас, се виждахме в междучасията. Братовчед му Боре, който ни навестяваше понякога, отбеляза интересния й характер. Но той бе в друго училище и само поклащаше одобрително глава.

Баща й имаше лека кола - бял Москвич, на която научихме номера наизуст. Когато Тони отсъстваше от дома си, Боре ме поглеждаше заговорнически и съобщаваше, че се среща с четирите цифри на автомобила.

Това бе нашия шифър, с който си служехме пред родителите. Измисли го Боре, когато ухажваше Христина. Тогава, отивайки при нея, той ни уведомяваше, че тръгва към Христо. Аз бях единствения, който можеше само да се учи…

В първите дни на своята дружба двамата с Тони излизаха на разходка и минаваха край дома ми. Аз й давах някои от любимите си книги, но се пазех да не се задържам около тях, „за да не им светя”…

Бай Васил забеляза привлекателното й лице и подмяташе насаме: „Вашата кукличка се завъртя тъдява…” Това интимно отношение ме дразнеше, ала нямаше на кого да се оплача.

Към края на учебната година тримата участвахме постоянно в училищните екскурзии и вечерните забавления в хижите бяха сред щастливите ми мигове, макар че „спазвах дистанцията”.

Месец по-късно Тони се довери пред мен и пред Боре, че възнамеряват да се оженят и тя ще бъде лекар, а той - летец-изпитател. Боре прие новината като нещо естествено и не си позволи шеговити подмятания.

Сърцето ми се сви, когато чух за предстоящата развръзка, ала можех ли да имам някакви претенции?… Тони имаше скромен успех в училище, повтаряше осми клас, но нали любовта прави чудеса…

След този разговор се стараех да следя по-строго за поведението си. Но когато двамата ми свиркаха от улицата, аз не можех да се сдържа и радостно се присъединявах към тяхната компания.

На последната екскурзия се появи Жана, която следваше неотлъчно приятелката на Тони. Беше симпатично момиче, но в лицето й имаше тревога и неудовлетвореност. Тони шепнешком ме помоли да я отвлека нанякъде, за да остане насаме с бъдещата си половинка.

Опитах да измисля нещо, ала усилията ми бяха прекъснати за минути. Жана ме сряза делово и хукна подир двамата, които се надяваха да си поговорят без свидетели.

Две-три седмици след този инцидент, Тони неочаквано съобщи, че се отказва от идеята за летец-изпитател и ще учи като Боре двигатели с вътрешно горене, за да стане след това шофьор. Братовчед му коментира уверено, че историята бе продължила доста дълго.

Момичето на нашите мечти се появи още веднъж пред дома ми, за да върне книгите, които й бях дал. Очите й ме пронизваха с тънка усмивка и тя предложи да се разходим. Направих усилие и се извиних, като измислих повод за отказ.

Бях в гимназията, когато тя, по настояване на родителите си, постъпи в техническо училище, защото баща й бе инженер.