ПРОЛЕТНИ ОТСЪСТВИЯ

Пиер Рьоверди

превод: Иван Кьосев

ПРОЛЕТНИ ОТСЪСТВИЯ

Кой тук се спря?
Чий земен път замря?
И чий живот за мене непознат
прекъсна своя бяг?
Ей там потрепват дървеса.
Ветрец подухва плахо,
безшумно дипли се вода.
Притичва някой край стената,
преследван от съдбата.


НА ПРАГА

Във ъгъла, където тя се притаи:
печал и пустота.
Във кръг вихрушка се върти
и вик на самота.
Да стене никой не посмява,
но лампата угасва
и хладна някаква ръка
пълзи с безшумна ласка,
под твоите клепачи преминава,
изминалият ден тежи
и всичко там се нагнетява.
Стаен светът мълчи,
стопени в мрака на нощта
нещата неразбрани
приемат формите, които от мен са пожелани.
И ако някак светлината възкръсне със деня
у мен ще зазвучи гласът сияен и чудесен,
нахълтал снощи подир мен
в дома ми като песен.


ВЪТРЕШЕН ПОКОЙ

През зимата спокойствие владее,
когато лампата запали вечерта.
И по тавана сянка се люлее,
отвъд прозореца я виждам да пристъпва с лекота.
Върху килима плуват, танцуват нечии ръце,
говорим много тихо, за да може най-после шепотът да спре.
И мъртви са в градината дърветата добри,
и огънят в камината полекичка гори.
Едно листо полита към земята
и някакви лъчи играят по стената,
потъва някой в своя мимолетен сън,
нощта е новият декор безцветен
и няма никакъв свидетел
на драмите отвън.