РАЗКАЗИ
ТРАБАНТЧЕТО
Методи Фичев бе талантлив автомонтьор. Поправяше успешно и бързо всякакви автомобили. Автосервизът му се състоеше от две клетки, разположени в задния двор на къщата на жена му. В момента той се усмихваше снизходително. При него със старото си трабантче бе дошла едновремешната му съученичка Искра. Тя отчаяно кършеше ръце:
- Мето, хич не слуша вече този картонен тигър! Двигателят прекъсва, гасне. Изгасне ли и посмъртно не можеш да го запалиш! Паля само с бутане! Ходих в реномирани автосервизи с компютри, с диагностики. Само ме одраха! Нищо не направиха.
- Не бери грижа, Искра! - изпъчи се Методи. - Ако не оправя този кашон, значи трябва да си хвърля дипломата. - Казвам ти - нямаш грижи! Аз съм насреща!
Искра живна малко. Подаде му ключовете от непокорното возило.
- Кога да се обадя, Мето?
- За тебе ще спра всичко! Още утре моторетката ти ще бъде готова! Не съм забравил как в училище ме спасяваше с пищови по литература!
Двамата поговориха още малко за отминалите славни времена. После Искра си тръгна, а майсторът влезе пак в канала да сменя преден маншон на полуоската на Панда.
На следващия ден Методи нареди на помощниците си да разместят колите и да вкарат Трабантчето в първата сервизна клетка.
- Мастер, аз ли да го почвам? - попита дебеличкият му колега Ивчо.
- Аз лично ще го правя! - обяви авторитетно Методи. - За мой близък е…
- А аз какво да хващам?
- Виж онзи нисък ковчег при оградата. Климатикът не включва. И за всеки случай почисти стъпковия мотор!
Дебеланът с бавна крачка се отправи към „ковчега” - един охлузен Фолксваген Пасат.
Методи реши да прави уставно Трабантчето. Първо влезе в канала и го огледа отдолу. Отникъде не забеляза нещо да тече. Предницата трябваше да се гресира, но това беше последна грижа. Праговете бяха за смяна, но това не пречеше на запалването и движението. Майсторът се качи горе и вдигна капака. Вгледа се внимателно, до сега не беше правил такава кола. Една черна пластмасова пръчка привлече интереса му. Той бръкна и я извади иззад резервоара. Пръчката беше разграфена. „Това е за горивото!” сети се Мето. „Ама че примитив! Но пък винаги можеш да го измериш точно!” Той отви капачката на скромния резервоар и пъхна пръчката в него. Като я извади констатира, че бензинът е само 1 л. „Това се очакваше! Женска работа! И се надяваш да пали и върви като караш с тинята от резервоара.”
Методи отиде до склада и донесе пълна туба с гориво. Изля я в резервоара, добави 500 г масло М10 и завинти капачката. Взе специален ключ с Т-образно удължение и след като махна двете лули развинти свещите. Те бяха черни. „И как искаш да върви като няма искра? Не са сменявани откак е купена колата!” Майсторът хвърли двете изгорели свещи и се запъти към склада. Върна се с нови германски свещи марка „Изолатор”. „Ще го направя да литне направо в Космоса” - помисли доволно Мето. Той влезе в купето и обърна палчето за горивото. Завъртя ключа. Стартерът взе да вие мощно, но колата не запали. Методи се огледа. Какво пропускаше? Забеляза смукач под кормилото. „Още един примитив! Как да разбереш колко смукач да му дръпнеш?”. Опита в няколко положения, но Трабантчето все не палеше. „Ясно! Няма никаква центровка на запалването!” Методи пак отиде до склада и се върна с уреда за центровка и специален луфтомер. Междувременно се сети да провери въздушния филтър. Беше черен като кюнец. Захвърли го с погнуса. Но такъв филтър нямаше дори в магазина. „Ще кара без филтър докато намерим отнякъде!”
- Мастер, сега какво да правя? - Зад него се бе изправил дебеличкият Ивчо. - „Пасатът” е готов, човекът си плати и си го взе.
- Хващай „Типото”! - нареди майсторът. - Виж защо прегрява. Тъпият жабар го е карал на сухо! Смени течностите - може и да са на боза. Промий всичко с нафта! Намери пробката за обезвъздушаване и действай!
Ивчо затътри крака към Фиата.
Мастерът се зае да прави центровка на запалването. Това му отне около 2 часа. По някое време съпругата му Сиси го повика за обяд, но той бе като оглушал. На няколко пъти се опита да припали Трабантчето, но то неизменно гаснеше бързо. „В тая кола само акумулаторът е наред! Направо е за боклука! Но все пак защо не пали!?” Методи пак се качи горе и се взря под капака. Някакъв неизвестен уред привлече вниманието му. Приличаше на филтър, но можеше да е и помпа за бензина. Ако е запушена? Реши да го разглоби. Уредът беше клеясал и му скъса нервите. Оказа се филтърче за бензин, което се беше скапало от времето. Мето го захвърли, отиде до склада и се върна с чисто ново модерно филтърче. „Това ще свърши работа, но защо не пали?!”
- Мастер, „Типото” е готово. Вече не прегрява. Три пъти го обезвъздуших, даже новият руски антифриз ме изпръска в окото! Човекът плати и си го взе…
- Ивчо, върви при „Мерцедеса” и внимавай много! Скоростите са блокирали. Прегледай отдолу лостовата система! Виж “пеперудата”! Използвай спрея ако нещо е клеясало! Гледай да раздвижиш лоста за скоростите!
Майсторът вече взе да се поти. Нямаше причина Трабантчето да не запали. Бе сменил почти всичко износено. Бе проверил центровката и токовете. Това беше дяволска работа! По всички правила на автомобилните науки и на собствената му интуиция това проклето Трабантче трябваше вече да пърпори пробни курсове из квартала. Методи пак се завря под капака.
- Мастер! Как е? Върви ли работата днес? - това подвикна съседът чичо Мишо, който се беше отбил на прибиране от работа, нарамил чантата с водопроводни инструменти.
Мастерът се подаде изпод капака. Лицето му беше черно от пушек и смаска.
- Изяде ме! Душицата ми изяде!
Чичо Мишо приближи и по навик надникна под капака.
- Мастер, това Трабантче да не е дизел, бе? Много мирише на нафта…
Мастерът се вцепени. След малко вдигна черната си ръка и я прекара през прическата си.
- Чичо Мишо, ти си гений! Ела вкъщи да пием по една кайлъшка ракия! Ще те черпя! Аз лично, без да му мисля, изсипах още в началото в резервоара на това животно двадесет кила с нафта! Как да запали?
Методи погали корпуса на Трабантчето и викна към помощника си:
- Ивчо, вземи туба и маркуч и ела да изсмучеш нафтовото гориво от проклетия кашон! Промий го и сипи десет литра бензин А95! Добави и 250 г масло М10. После пробвай да го запалиш!
Двамата с чичо Мишо като се майтапеха и смееха влязоха в къщата.
РАЗЖАЛВАНЕ
Старшина Цвятко Цеков бе образцов военен. Външният му вид олицетворяваше напълно представата за уставен казармен служител. Ръбът на панталоните му беше като бръснач, кафявите обувки - винаги нови, блестяха като стъклени. Куртката стоеше безукорно стегната по леко набитото му тяло. Вратът му бе винаги чист и лъснат. Суровото му, червендалесто лице бе увенчано над ниското чело с елегантна армейска фуражка. Голямо достойнство на старшината бе неговият глас. Дрезгав и мощен той действаше като бич върху войнишката маса и тя подплашено изпълняваше всяка негова команда. Офицерите бяха кръстили старшина Цеков Генерала. Вторият му прякор бе Цеката.
От няколко месеца старшина Цеков имаше големи ядове с жена си. След като остана безработна, тя се изнерви невероятно и превърна семейните отношения в истински ад. Упрекваше съпруга си във всичко - че рано излиза и късно се прибира от работа, че домашните му задължения се свързват само с грижи около котката Дуда, че често дава нощни дежурства, че заплатата му за нищо не стига. Ганка упорито го натискаше да влезе при генерала на дивизията и да й издейства някаква работа. Цеков обаче, гледаше да избягва генерал Симеонов. Съобразяваше се със старото казармено правило да не се мярка много пред очите на началството, за да не вгорчава без нужда службата си. Накрая Ганка се хвана да чисти два входа, но не преставаше да кълве с повод и без повод мъжа си.
И днес старшина Цеков потегли в лошо настроение за поделение 64 502. Жена му го бе изпратила с думите „шматка” и „тъп фатмак”. Мъжът се бе измъкнал бързо, без дори да закуси. Автобусът го стовари точно пред бариерата на поделението. От КПП-то чевръсто изскочиха двамината дежурни младши сержанти и се заковаха отдавайки чест. Старшината им козирува и те вдигнаха металната тръба. Цеков бавно премина и пое по обширното пространство на плаца. Огледа се. Никакво движение не се забелязваше. „Това е… Трети ден вече командирът на батальона майор Марков го няма и разложението е пълно” - помисли си Цеков. Нервите свиха стомаха му. Пред входа на сградата на батальона старшината отново се огледа. Мъртвилото беше пълно. „Този Джамбазки е пълна мърда. И това ми било дежурен офицер! Сигурно сега се изтяга в празния кабинет на командира, а някой мангал му поддържа печката.”
Старшина Цеков се упъти към помещението на първи взвод. Дневални отвън не се забелязваха. Натисна дръжката на вратата и изведнъж застина. Точно в насрещното легло кротко похъркваше писарят на поделението. Сержант Грозданов от Дивотино пък беше прекарал тънко маркуче през три легла до колегата си Пешев и тъкмо се готвеше да го надуе в ухото му. Младши сержанти Качев и Кумбаров играеха скамбил и люпеха слънчоглед направо на паркета. Неколцина редници се боричкаха в дъното на стаята.
- Я внимавай! - кресна разярен старшина Цеков. - Целото взвод на баламатума, строй се!
Развихри се страшна бъркотия. Облечените захвърлиха заниманията си и се втурнаха напред към балатума. Необлечените пътьом се привеждаха в ред. След около три минути вече всички се притискаха върху тясното парче балатум.
- Ми-ирно! - ревна отново Цеков.
Нестройната войнишка тълпа замря в ужас.
- Целото взвод на плаца! Строй се! - изкомандва пак старшината със страшния си глас.
Всички се затъпкаха и заблъскаха, докато изхвърчат през вратата. Младши сержантите бързо строиха отделенията навън.
- Вие не сте никакви войници, бе! Вие сте канапи и тюфлеци!
Гласът на старшината изплющя като бич над главите на войничетата. Цеков повика тримата отдельонни командири и им даде някакви указания. Двама от тях хукнаха към далечните ъгли на плаца.
- Зад млад сержант Качев - строй се!
Младши сержант Качев бе далече - в горния десен ъгъл на плаца. Взводът с тупурдия се втурна нататък. След като се строиха и подравниха Цеков изкомандва отново:
- Зад млад сержант Кумбаров - строй се!
И отново топуркайки с цинтовете си войниците се понесоха към горния ляв ъгъл на плаца.
Прозвуча поредна команда:
- Зад млад сержант Барбутски - строй се!
Тупурдията се понесе обратно към изходната позиция.
Около половин час старшина Цеков разиграваше войниците в наказателния триъгълник. После построи взвода отново пред вратата на сградата. Момчетата бяха съвсем окапали от търчането.
- Свободно - заповяда Цеков, но в момента, когато редниците се отпуснаха той ревна: - Ми-ирно! До леглата бегом марш!
Войничетата отново се заблъскаха и затъпкаха през вратата.
Цеков бавно влезе в спалното помещение. Всички бяха замръзнали до креватите си.
- Пускай ивиците! - изстреля отново старшината.
Войничетата грабнаха макарите с конци и под ръководството на отдельонните заизравняваха ивиците на одеалата от първото към последното легло.
- Свободно - измърмори Цеков. Кръвта вече бе нахлула в мозъка му.
Той премина покрай двете редици двуетажни легла. Но очите му играеха от обзелия го бяс. Струваше му се че не вижда дори една изравнена ивица. Старшина Цеков огледа свирепо войниците.
- Я внимавай! - започна бавно той. - Целото взвод с леглата на плаца, строй се!
Такава команда нямаше във военния устав и войничетата първоначално се стъписаха. Но гласът на Цеката ги шибна отново:
- Марш навън с леглата бре, шматароци!
Нямаше какво да се прави. Двама по двама войниците заразглобяваха тръбните легла и ги заизнасяха на плаца. Възцари се голяма суматоха. Старшината стоеше неподвижно, стиснал зъби. „Ще им дам да се разберат веднъж завинаги какво значи казарма и дисциплина! Ех, ако можех да подбера и този тупан Джамбазки!”.
В този момент към монтажната войнишка група с напета походка се приближи позната на всички фигура на офицер. Това беше изчезналият кой знае къде тези дни батальонен командир капитан Марков. Той изгледа всички с изпитателен поглед. Старшина Цеков стоеше отстрани ококорен и образцово отдаваше чест.
- Цеков! Ти ли измисли тази игра с креватите? - язвително, с полуусмивка запита командирът.
- Тъй вярно, господин капитан! Няма дисциплина тук и…
- Старшина Цеков! Три крачки напред марш!
Цеката се приближи с образцова военна стъпка. През това време батальонният извади малко ловджийско ножче и го разтвори. Пристъпи напред и бавно отряза пагоните на Цеков. Напъха ги в джоба на куртката му.
- Следващият път ще те разжалвам, Цеков - чрез военен съд. За извращения с войниците. Сега ти давам възможност да размислиш. Дай на жена си довечера да ти зашие пагоните! Към продоволствения склад на батальона ходом марш!
Старшината се обърна кръгом и замарширува към склада си.
Капитан Марков огледа войниците със строг поглед.
- Прибирайте се, господа войници! След половин час ще мина лично да проверя дисциплината във взводовете. Постарайте се всичко да е на ниво - хигиена, якички, обувки, оръжейните пирамиди, ивици и прочее.
Войничетата се засуетиха, чевръсто заприбираха металните модули. Всички благославяха в душата си батальонния командир капитан Марков.
