ИЗ „ДАЛЕЧИНИ” (1964)

Димо Арабаджиев

ПОЖЕЛАНИЕ

Как ще възвести човека
първите си стъпки
на Луната?

С гръм ли -
както вас, колонизатори
отвеки?

Нека,
който първи се изкачи
на Луната,
да я поздрави
със „Лунната соната”!


ДАЛЕЧИНИ

Ръката си
човекът е протегнал
към небето

като към звезден
грозд.

Ще го достигне ли,
преди трепереща
да стигне тя
на ближния
сърцето?


МАЙКА

Делата, подвизите твои
ни орден, ни пагон краси.
Не си сред мъртвите герои,
а и сред живите не си.

А редом с нас къде не беше
разпната, майчице добра? -
и там, де бурята свистеше,
и в партизанската гора…

Среднощ дома да се завърнем,
на прага ще ни чакаш ти,
сърцето ти ще се обърне,
ако листенце затрепти.

За идеалите ни чудни,
за нашите тревоги, страх,
за всичко наше вечно будна,
ти, майко, бе сеизмограф.

Нима и пред смъртта случайно
едничка тебе ний зовем?
О, майчината всеотдайност!
С кой орден да я почетем?

Като вселената голямо
сърцето само те краси.
Сред мъртвите герои, мамо,
а и сред живите не си.