ХРИСТОС
ХРИСТОС
И видях цар.
По тялото му струпи - кървав жар.
И пламък жив - пресветла багреница,
неугасимий мирови пожар
блещеше на плещите му…
С десница
Той благославяше света
и му разкриваше обятия;
зовеше всички Той кат свои родни братя,
зовеше Той… света!
Тогава скърби ме безименни опиха;
припаднах на гърдите му…
И станах струпей-жар
на страдното му тяло,
и палящи ме пламъци обвиха.
1911
NOCTURNO
Безкрайна нощ. И шествие на мъртви,
вървят народи - призраци печални -
чеда на мрака и на мрака жъртви.
А там - звездици… свещи погребални!
Вървят народи - призраци печални -
чеда на мрака и на мрака жъртви…
А там - звездици… свещи погребални!
… Безкрайна нощ - и шествие на мъртви.
ЗАКЛИНАНИЕ КЪМ СЛЪНЦЕТО
Над умрели води,
над смразени гърди,
слънце, мощно изгрей;
с огнебури лудей,
изстъплено Светило,
исполинско Кандило,
пълно с Огън-Елей!
Пламеней и гори,
пръскай всъде зари -
златосън, златозвън.
Чули огнений зов
на безсмъртна любов,
ще възстанат от сън
богове, светове;
из умрели води
с размразени гърди
ще задишат вселени…
Из бездън-мракове,
из безсънни геени
черен сонм духове
срещу теб ще възстане,
като вихър гръмовен,
но на дим той ще стане
във пожара световен…
Слънце-Дух, о, изгрей,
над умрели води,
над смразени гърди;
с огнебури лудей,
изстъплено Светило,
исполинско Кандило,
пълно с Огън-Елей!
1922
