СПОМЕН

Киркор Папазян

СПОМЕН

Пораснахме и забравихме
оловните войничета…

Горките оловни войничета!
От години са в ареста -
сандъка за играчки -
там долу, под стълбите,
дето слагаме дървата за зимата.

Колко отдавна било е това!
Колко отдавна съм бил малък!

И светът остаря,
а още си играе на войници…

1965


СЪВРЕМЕНЕН ПЕЙЗАЖ С ПТИЦИ

Една стара, прастара църква
със зеленясало кубе.

Богомолците бяха вътре,
богомолците бяха вътре,
богомолците бяха много.

Ние чакахме да излязат.

И те излетяха
през счупените прозорци
и се стрелнаха към небето
да търсят храна за малките си.

А ние все още чакахме.

Тогава вятърът се досети,
влезе в пустата камбанария
и удари три пъти камбаната…

Службата беше свършила.

1965