СТИХОВЕ

Лидия Лечева

НА ПОЕТА И ПРИЯТЕЛЯ ВЛАДО ЛЕВКОВ

От едно морско момиче

Сега морето е замислено
и не така внезапно,
с цвят на изстинала жарава
и със изронен блясък,
потънало във себе си.

Морето в твоите очи.

——————————

ЗВЕЗДНО НЕБЕ

Нощта е бездънна,
вперила в нас окото
на човешкото малко небе.

Там играят на гоненка,
галактично щастливи,
луничките от твойте рамене.

——————————

ДЪЖД

Дъжд реката пронизва,
на малки кръстове
капки забива.

Утробно унесена,
до болка отворена,
тя го поема.

Безплодно зачатие
на вечна любов.

Това ли сме с тебе?

——————————

ЦЕЛУВКАТА

Отрони устните ми
- гроздови зърна -
със своите устни.

Вселената се сви
и премаля
от нечовешка чувственост.

Горях в ръцете ти
със тяло от смола.
Не знаех, че възкръсвам.

——————————

***
Докосвам
устните му,
оставили за мен
ръба на чашата.

——————————

ОТВЛИЧАНЕ

Далече си.
Будя се в леглото
на съня ти.

——————————

НА РЪБА

Без да знаем,
стояхме на двата края
на един дълъг стих,
но ти прекрачи
отвъд.

——————————

ЕДИН ЖИВОТ

Не броя дните с теб.
Броя празните нощи.
Сън по сън,
спомен по спомен.

——————————

НОЩЕН ЖИВОТ

Слънчогледите
с гръб към залеза.
Навели глави,
те чакат светулките.

——————————

ОЧАКВАНЕ

Снегът затрупва думите,
с които те обичам.
Какво ли ще покълне
напролет?