Мила Доротеева

МЪДРОСТ

Преброй до десет
и тогаз отвръщай.
Преброй,
гнева си да успокоиш.
Преброй,
за да не кажеш истината.
Преброй,
за да не плюеш в лицето на подлеца.
Преброй до десет,
до сто,
до хиляда…

И ти броиш
и забравяш обидата.
Броиш
и се усмихваш на низостта.
Броиш,
броиш,
броиш,
докато загубиш
себе си.

ЗИМА

Заслепява ледената улица.
Няма хоризонти.
Белота.
И е страшна тази красота.
И е страшна тази тишина.
И е страшна тази свобода.
Няма път
и няма бариера.
Няма утре.
Няма даже
вчера.

***
От летните огнища дълъг дим
ни кани на спокойствие, забрава.
А ний не можем да се примирим,
че нещо недовършено остава.
Че птиците отлитат на ята,
понесли песните си недопети,
че има неразцъфнали цветя
и семена все още незасети.

***
Вървяхме през тихата златна гора
с усмивки и погледи хладни.
С цвета на последната своя зора
в косите ми кленов лист падна.
Приличаше той на разтворена длан,
останала празна…

ВИК

Извика ли?
Не помня,
но дойдох.
Аз идвам все тъй,
без да ме повикаш.
С това е силна
моята любов,
че знае
и на мълчанието ти
езика.