Елена Арент

превод: Георги Ангелов

Из „Път” (2016)

***
до хоризонта
безкрайна степ
роден край

***
мъглива сутрин
в чашата с кафе
капка мляко

***
степта оживява
под пролетния дъжд
забравен курган

***
вълна след вълна
към брега се притиска
старата лодка

***
сняг на Рождество
на сутринта заспива
детето

***
полунощен прибой
за новата пролет пее
побелял ловец на звезди

***
чак до съмване
в котешките зеници
лунна нощ

***
писмо от няколко думи
бавно узрява
разсъмването