превод: Литературен свят

Егор Яковлев разказа за новата си книга преди представянето й в Москва

ЦЕЛТА: 30 МИЛИОНА ДУШИ

- На Великата Отечествена война са посветени хиляди книги. Егор, защо решихте да пишете именно за това?

- Тази тема е интересна лично на мен. Като дете не се съмнявах, че нацистите са възнамерявали да завоюват СССР. Това беше очевидно. Но в периода на израстването ми (той съвпадна с разпада на страната) в обществото и СМИ се появиха нови мнения - злодейските намерения на Третия райх започнаха да се отричат: появи се концепцията за превантивния удар, според която Хитлер просто е изпреварил коварния Сталин.

На съмнения бяха подлагани и съществуването на плана за масовото унищожение на съветските граждани. Познати от училище събития  - унищожаването на Хатин и Красуха, трагедията на военнопленниците, блокадата на Ленинград - бяха наричани «случайни ексцесии»…

Всичко това се разминаваше със запазилите се спомени в моето семейство. Моята баба беше псковска партизанка. Тя разказваше друго: нацистите проявявали голяма жестокост, изгаряйки при отстъплението си цели села заедно с жителите!.. Имало е всички признаци на геноцид, при това не само по отношение на евреите и циганите, но и на славяните. В книгата се опитах да установя истинските планове на Германия.

- Как се спряхте на това заглавие?

- «Война на унищожение» е термин на самия Хитлер. Фашистите искали да унищожат не само комунистическата идеология, но и руската държавност като такава, да нанесат непоправима щета на нашата култура и най-важното, както пише сътрудникът на министерството на източните територии Ерхард Ветцел, да отслабят руския народ до такава степен, че той вече никога да не може да попречи на немското господство в Европа. По пресмятанията на нацистките аналитици, само през зимата 1941-42 г. Германия трябвало да обрече на смърт 30 милиона наши сънародници (ние пак ще се върнем към тази цифра). На тази тема е посветена книгата.

ХИТЛЕР И ВОЖДЪТ ВИНЕТУ

- Твърдите, че Хитлер е формирал като млад своя мироглед. Как нещо подобно може да се появи в главата на юноша?!

- Оказва се, че може. Хитлер от млад бил привърженик на завоюването на Източна Европа с «немския меч за немския плуг». Това означавало постепенно прочистване на «жизненото пространство» от местното население, неговото освобождаване за трудолюбивите немски фермери. Съдейки по всичко, към тези идеи го насочили книгите на Карл Май. Детски книги. Май е известен писател, като Фенимор Купър. Но немски. Той написал цяла поредица увлекателни романи за приключенията на индианския вожд Винету и неговия приятел Олд Шетърхенд, Поразяващата Ръка.

- Нима в книгите му имало нещо екстремистко?

- Абсолютно нищо! Четяла ги цялата немскоезична младеж в началото на XX век. И Алберт Айнщайн, и Херман Хесе. Но както казваше руският писател Юрий Трифонов: някой, докато гледа Венера Милоска, ще види произведение на изкуството, друг - жена без ръце. Хитлер четял в тези книги не това, което Айнщайн. Това бил първият източник, който в забавна форма му предоставил модел за освобождаването на жизнено пространство за висшата раса. Историята за това как европейците изтласкали индианците от изконните им земи, силно впечатлила бъдещия фюрер. «Отнасяйте се с тях, както с индианци» казвал по-късно Хитлер за коренното население на Русия, Украйна и Белорусия.

- Излиза, че корените на фашизма са били в детските книги?

- По-правилно е да се каже, че те обърнали внимание на Хитлер към завоевателни колонизаторски примери. Най-впечатляваща, разбира се, била Британската империя. По думите на фюрера, тя извършила нещо нечувано в колонизирането - унищожила народи, разположени на огромни територии и заела своето място под слънцето. Хитлер смятал, че този сценарий трябва да доведе до исторически успех и Германия. Англосаксите заселили Северна Америка и Австралия. За немците такава територия трябвало да стане «Русия и периферийните държави, които са й подчинени».

«БЛОКАДАТА БИЛА ПЛАНИРАНА ПРЕДИ НАЧАЛОТО НА ВОЙНАТА»

- Какво все пак е искал Третият райх? В глобален план.

- Да анексира цялата европейска част на Русия, до Урал, и постепенно, в продължение може би на стотина години тя да се германизира. Но в развоя на завоевателната война срещу СССР населението на «колониите» трябвало да се съкрати с тридесет милиона души. Нацистките елити се спрели на тази мисъл поради ситуацията в икономиката. Военно-икономическият щаб «Олденбург», създаден за усвояване на окупираните територии, стигнал до извода, че Германия може да продължи войната срещу Англия, само ако вермахтът се снабдява с продоволствия изцяло за сметка на Русия. Продоволствената криза заплашвал и самия Райх, тъй като британският флот съществено блокирал немския внос. Планирало се липсите да се покрият за сметка на износа на ресурси от окупираните съветски територии. Нацисткото ръководство ясно си давало сметка, че този грабеж ще доведе до гладната гибел на милиони и въпреки това без съмнения задействало така нареченият план за глада.

- Кой е бил главният идеолог на плана за глада?

- Статс-секретарят на Имперското министерство на продоволствията и селското стопанство Херберт Баке. Той разделил СССР на зони на изобилие и на потребление. Към първите се отнасяли черноземните територии на Украйна и Южна Русия, към вторите - гористите местности с неплодородна почва в Северозападна и Централна Русия. Планът бил да се блокира постъпването на хранителни продукти в зоните на потребление и да се накара да гладуват най-напред градското население на тези региони. Изпълнението му обективно би довело до смъртта на тридесет милиона души. Херман Гьоринг, разказвайки за това на италианския министър на външните работи Галеацо Чано, казал: «Някои народи трябва да се съкращават».

- Как трябвало това да се реализира на практика?

- Градовете се обкръжават, системите за жизнено обезпечаване се унищожават с артилерия и авиация, достъпът до хранителни продукти се блокира, населението частично измира, частично се изтласква на изток, включително до Урал. Така се решават едновременно две задачи. Първо, ресурсите се разпределят в полза на Германия, и второ, освобождава се земя, на която по-късно могат да се заселят немски колонисти. Така си го представяли Баке и съавторът му - генералът от вермахта Георг Томас през 1941 г.

- Намеквате на блокадата на Ленинград?

- Включително. Блокадата на Ленинград била част от този план - това била предварително планирана акция. Да се лишат жителите на града на Нева от продоволствия, открито се говори в меморандума на «Олденбург» от 23 май 1941 г. Ленинград бил първи в плана на Баке. След него трябвало да последват Москва и други градове. Ето една от немските директиви: «…За всички останали градове действа правилото, че преди превземането им те трябва да бъдат разрушени с артилерийски огън и атаки на авиацията, а населението трябва да бъде принудено да бяга…». Планът Баке не бил реализиран на практика в пълния си обем заради провала на блицкрига, но действал в окупираните територии на Ленинградска област, например в Пушкино. През зимата на 1941-1942 г. там от организирания глад измряло почти половината население, включително знаменитият писател-фантаст, авторът на «Човека-амфибия» Александър Беляев. Планиран глад, когато населението се «заключвало» в града без доставяне на продоволствия, имало също в градовете в южната част на страната, в Киев и Харков, където от гладна смърт например починал чичото на Александър Блок известният архитект Бекетов.

Най-голямата категория жертви на плана за глада станали съветските военнопленници - в съответствие с резултатите на Баке в армията били спуснати директиви за рязко занижени хранителни дажби за тях. През зимата на 1941-1942 г. пленът бил равносилен на смъртна присъда. По реалистични данни, за годините на войната в немски плен загинали от 3,3 до 3,8 милиона войници от РККА.

- Тридесет милиона - доколко тази цифра е обективна?

- В различно време я споменавали и Баке, и ръководителят на СС Хенрих Химлер, и ръководителят на военно-икономическия щаб «Олденбург» Херман Гьоринг. На 10 юни 1941 г. Баке, първият озвучил тази цифра на «излишните за Германия хора», се срещнал с Химлер, който веднага след срещата им заминал на съвещание с висшите чинове на СС в замъка Вевелсбург. Според показанията на високопоставения нацист Ерих фон дем Бах-Зелевски, на това съвещание Химлер публично заявил, че целта на войната ще бъде унищожението на тридесет милиона славяни. Съдейки по всичко, това заявление е следствие от разговорите им с Баке. Химлер призовал подчинените си към изпълнението на «специалните задачи», които трябвало да ускорят унищожението на конкурентите им по потребление. Става дума за безпощадни наказателни операции за най-малкото неподчинение, за изтребването на евреите, циганите, душевно и тежкоболните.

ГЕНОЦИДЪТ НА СЛАВЯНИТЕ

- Една от частите на вашата книга изцяло е посветена на расовата основа по време на Великата Отечествена война. Защо решихте да отделите на този въпрос цяла глава?

- Искаше ми се най-сетне да разбера какво място са заемали славяните в расовата йерархия на нацизма. Може би най-главният ненавистник на славяните в Райха бил Хенрих Химлер: немският историк Хайнц Хьоне даже го определя като антиславянския мистик. Той наричал руснаците народ на основата на низшата раса, неспособни да поддържат ред и самоуправление. Химлер бил убеден, че вредната славянска кръв може да развали нордическата кръв на германците.

Под негово влияние били категорично забранени бракове между немци и жителки на окупираните територии. Именно райхсфюрерът въвел в германското законодателство поправки, които официално причислили славяните към народите, чужди за германците. Според извратената логика на нацистите представата, че славяните биологически са по-лоши от немците, премахвало изтреблението им от списъка на престъпленията.

Напълно съм съгласен с моя колега, британския историк Алекс Кей, който писа, че макар в основата на плана да е икономическата мотивация, именно расовите мотиви снели всички съмнения по повод допустимостта от такава крачка. Невъзможно е да си представим аналогичен консенсус между военния и политически елит на Райха относно французите или норвежците.

Наред с това нацистите признавали, че благодарение на постоянното съседство с германските народи в жилите на славяните са попадали частици нордическа кръв и в аморфната източна маса все пак могат понякога да се срещнат и арийци. Тази уговорка позволявала да се формират съединения на СС от местното население за унищожаване на сънародниците им. Освен това за арийска се провъзгласявала старата руска аристокрация и въобще емигрантите, лоялни към нацистите. Хитлер се заигравал с тях, когато това му било изгодно, но не възнамерявал да дели политическата власт, разбира се.

- Освен цигани, евреи и славяни още кой подлежал на унищожение?

- Психическите болните и неизлечимо болните. В самата Германия работела «Програма Т-4», в рамките на която нацистите убили около 70 хиляди свои сънародници.

- Казват, че Сталин е унищожавал своите, а Хитлер - само чуждите…

- Това не е истина. Проучвал съм материалите по програма Т-4. Ще призная, че да се четат те без потръпване е невъзможно. Изпълнителите се отчитат, че са икономисали за Третия райх 880 милиона райхсмарки - със сметката, че тези нещастни болни щели да живеят още десет години, «седейки на врата на Райха». Отделно с гордост се посочва колко е било икономисано за хляб, колко - за масло, колко - за десерт. Страшно е да се чете.

- Кога немците разбрали, че планът за глада се проваля?

- Когато блицкригът забуксувал, след успешното контранастъпление на Червената армия край Москва. На немците се наложило да спрат програмата за унищожение на военнопленници - от пролетта на 1942 г. фашистите започнали да се отнасят към тях по-добре, защото се появила необходимостта от работна сила.

Коренният прелом станал след Сталинградската битка. Тук станало ясно, че Германия може и да загуби. Тогава немците се опитали да намерят общ език с населението от окупираните територии, но вече било късно. Скоро успехите на нашите войски принудили немците към политиката на изгорената земя. В нейните рамки съветските граждани масово и насилствено били пращани в Германия или се унищожавали. Особено това се отнасяло до мъжете: било важно те са бъдат изключени от мобилизация в РККА, да се отслаби биологичната сила на противника. Махалото на насилието се залюляло с нова енергия.

- Споменахте, че немците са вършели геноцид.

- Несъмнено! Класическото определение за геноцид, формулирано от юриста Рафаел Лемкин, е: действия, извършени с намерението да се унищожи, напълно или частично, някаква национална, етническа, расова, религиозна или друга исторически създадена културно-етническа група. Планът за глада, изразен в документите на «Олденбург», със сигурност установява намерението на нацистите частично да унищожат народа на Съветския Съюз още през зимата на 1941-42 г. Това е еднозначен геноцид.

«ОТ НАС НЕ БИ ОСТАНАЛА И СЛЕДА…»

- Какво би станало, ако Германия беше победила във войната?

- Векторът, приет от нацисткия елит, ни готвел съдбата на северноамериканските индианци: радикално съкращаване на народа и изхвърлянето му от историята. След победата на немците трябвало да влезе в действие «Генерален план ОСТ». Около този документ има много митове. Казват, че не е намерен. В действителност той просто не бил написан: победата на съветските войски в Курската битка направила безсмислено нацисткото планиране на организацията на покорените територии. Но се запазили няколко чернови. Най-известна е рецензията на вариант на плана ОСТ, подготвена от 3-то управление на РСХА. Написал я чиновникът от министерството на източните територии Ерхард Ветцел. Ето кратък откъс от програмата му: «…В тези области трябва съзнателно да провеждаме политика на съкращаване на населението. Трябва да се пропагандира доброволната стерилизация. Трябва да се разгърне и пропаганда на противозачатъчните средства. Трябва да се подпомага разширяването на мрежите за аборти и да не се допуска борба за намаляване на бебешката смъртност…».

- Наистина ужасно.

- Но това не е всичко. Паралелно нацистите търсели инструменти за масова стерилизация на големи маси. Един от проектите принадлежал на доктор Адолф Покорни. Той предлагал да се слага в храната на славяните южноамериканското растение Dieffenbachia seguine, намаляващо репродуктивните способности на човека. Наистина, тази идея била отхвърлена - било невъзможно да се получава такава суровина в промишлени мащаби. Но все пак фашистите намерили начин за стерилизирането маса хора. Това било умереното облъчване с рентгенови лъчи, което тестирал в Освенцим есесовският професор Карл Клаусберг. Този метод неминуемо щял да бъде използван към жителите на СССР при победа на Германия във Втората световна война.

«В НАШАТА ПОБЕДА ИМА ОГРОМЕН ДУХОВЕН СМИСЪЛ»

- Как да се направи така, че младежта да не забравя за подвизите на предците?

- Днешното поколение е абсолютно нормално. Важното е да не му се пречи да получи достоверни, неизопачени данни. Да не бъде мамено. Истината и само истината. Защото за нас няма нищо позорно, осъдително и срамно в събитията от Великата Отечествена война.

Идеите, за които се сражавали съветските хора са напълно противоположни на онези, за които се биели нацистите. Немците се сражавали за свят, където ще има арийски господари и техните роби, а СССР защитавал принципа на човешкото равенство. Този принцип - същевременно и комунистически, и дълбоко християнски - надделя над идеите на изтреблението и поробването. В това виждам огромния духовен смисъл на нашата победа.

-  Много се говори за престъпленията на съветските воини спрямо немското мирно население.

- Престъпления е имало и никой не ги оправдава. Но има принципна разлика с практиката на нацизма. Вермахтът нахлул на съветска територия със заповед за воинската подсъдност в района на операция «Барбароса», която фактически освобождавала немците от отговорност за престъпления срещу мирните жители. Нацистката заповед за борба с бандите разрешавал убийството на жени и деца, «ако това води до успех». Заповедта «За поведението на войските на Изток» категорично забранявала да се храни гладуващото население, наричайки това ненужна хуманност. С помощта на тези документи нацисткото ръководство съзнателно развращавало армията си, карало я да усвои психологията на господари.

Съветското командване никога не издавало подобни заповеди. То въобще било принудено да решава пряко противоположната задача. По пътя към запад, освобождавайки свои територии, нашите войници виждали и чували такива неща, които не всяка психика можела да издържи. Например, посочвам разказа на ветерана Михаил Лукинов за жената, детето на която събудило с плач разквартируваните в къщата й немци. Те проболи детето с щик, а обезумялата майка изхвърлили през нощта на студа, затворили вратата и легнали да спят.

Не е учудващо, че на територията на Германия нашата армия влязла, изпълнена с ненавист. Никакъв Иля Еренбург не бил необходим, за да я разпали! Командирите и политработниците положили колосални усилия, за да се прекрати тази клокочеща ненавист в бойците им. Не успявали винаги, но мисля, че разликата в намеренията и действията на вермахта и РККА е очевидна. Впрочем в това не винаги успявало и командването на западните съюзници. Когато влезли в Дахау и видели какво се е вършило там, американските войници стихийно избили част от невъоръжените есесовци.

- Каква роля в издаването на книгата изигра Дмитрий «Гоблин» Пучков?

- Преди няколко години Дмитрий Юриевич ме покани да изнеса няколко лекции по неговата интернет-телевизия (на сайта oper.ru и канала YouTube, - ред.). Записахме поредица от видеа за нацистката политика на територията на СССР. Те предизвикаха голям интерес и това ме накара да завърша книгата, която бях замислил отдавна. Дмитрий написа предговор към нея.

- Посетителите на Мрежата питат ще пишете ли още.

- Книгата «Война на унищожение» се получи много жестока. Редакторката ми каза, че е добра, но в нея има моменти, които й се иска да забрави. За равновесие бих искал да напиша книга за взаимопомощта и взаимната подкрепа на хората в годините на Великата Отечествена. Моят преподавател в аспирантурата в СПбГУ професор Даниил Натанович Алшчиц, ветеран от Ленинградския фронт, казваше: «Великата Отечествена война беше спечелена от добрия човек». Именно за този «добър човек» непременно трябва да се напише.

А ПРЕЗ ТОВА ВРЕМЕ

«Руснаците никога не са се отнасяли към чужденците като към животни!»

Според Егор Яковлев колонизаторските програми на фашистите са били пресметнати за сто, двеста, триста години напред. Хитлер е мислел в много големи периоди… Любопитно е да се сравни това с подхода към колонизацията в нашата страна.

- Руският модел за колонизация се е базирал на стремежа да се обединяват чуждите народи в нашата култура, а не да бъдат завоювани, както е при англосаксонския модел. Нашите хора никога не са се отнасяли към чужденците като към животни или низша раса - казва изследователят. - Спомнете си Пушкин:

През Рус, великата, вестта за мен ще мине
и ще ме назоват на не един език -
славянинът, горд внук, тунгузът див и финът
и в степи - волният калмик. (превод Кръстьо Станишев)

Пушкин твърди, че творчеството му е за всички народи в империята, а не само за руснаците. Невъзможно е да си представим, че по същото време Байрон би се обърнал с аналогични думи към индийците или аборигените в Австралия.

——————————

в. „Комсомольская правда”, 21.03.2017 г.