Найден Шейтанов

Споменът на Раковски бе пробуден напоследък в нашата общественост от едно тъжно събитие. През миналия месец октомврий стана пренасяне на тленните му останки от София в Котел. Така се изпълни последната воля на великия деец да почива в родния си град.

Около това време излезе и книгата за Раковски на проф. М. Арнаудов. В нея проф. Арнаудов очертава живота на Раковски и прави оценка на неговата поезия, историография, публицистика, философия и етнография. Дават се и някои отражения на западноевропейската мисловност върху творчеството на бележития котленец.

Мисля, че е излишно да се изтъкват достойнствата на тая книга. Строга систематика с изложението, език ясен, богата осведоменост, нашироко обосновани мнения, внушителен брой страници - това отличава разглежданото тук съчинение на големия ни и плодовит учен.

Тия качества имат и другите работи на проф. Арнаудов върху дейците на Възраждането ни. Той изобщо е най-крупният досега оценител на възрожденската ни епоха от гледището на западноевропейския, предимно немски критицизъм.

Ала делото на Раковски може да се разглежда не само от чисто научно гледище. С това, вярвам, всякой ще се съгласи. Нещо повече. Днешното време на велики личности и събития чисто и просто ни тика да преценим миналото и настоящето си, за да си помогнем при избор на пътя към бъдещето.

И наистина Раковски не е в същински смисъл нито поет, ни историограф, ни митолог. Той е и едното, и другото, и третото, ала не заради чиста поезия и наука. Неговата цел е друга.

Той иска чрез стихове, статии, съчинения да просвети и осъзнае, да дигне и организира народа, за да се добие свобода политическа и вероизповедна. Тая му дейност означена с езика на днешното време е дейност идеологическа, светогледна.

Раковски според мен е преди всичко наш народен идеолог, наше светогледно величие. На него се дължи идеологията на революционната насока във Възраждането. Ако не светогледът на цялостното ни Възраждане изобщо.

Не като поет и учен, а като идеолог и вожд повежда Раковски тогавашната ни младеж, начело с Левски, Ботйов, Бенковски и развихря бунтовническата и творческа стихия на народа ни.

Много естествено, значи, че делото на Раковски може да се разглежда и оценява и от друго - идеологично, светогледно становище. Становището на българската народна идеология.

Тая мисъл трябва да стане наш лозунг, дума, знаме, особено днес, когато светът се тресе в основите си от грохота на велика война, и когато България е изправена пред съдбоносни въпроси: да бъде или не.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 15, бр. 577, 6.01.1943 г.