Борислав Ганчев (Борко Бърборко)

БУКВАР ДРУГАР

Аз съм пъстрият буквар -
твоят най-добър другар.
Щом си вече първолак,
запомни добре, юнак:
всички буквички аз знам
и ще те науча - сам
да четеш и пишеш ти.
Към далечни висоти
двамата ще полетим
и ще ти даря с охота
звание накрай - ГРАМОТЕН!
Щом завършиш първи клас,
горди ще сме ти и аз.
Но те моля - дотогаз,
в трудности - не се сърди!
Пръв приятел ми бъди!

——————————

ДРУГАРЧЕТА ЧУДЕСНИ

Всички букви вече знам -
и съм горд, че съм голям!
Трийсет точно са на брой.
Знай ли някой още? Кой?
Подредени във редички,
хванали се за ръчички,
думички съставят те.
По редичките с очички
смело тръгвай! Знай, дете:
с тез другарчета чудесни,
който свикне да дружи,
пътя ще намери лесно
и напред ще продължи!

——————————

ГАТАНКИ ПЪРВОЛАЧЕНКИ

Петьо има си другарче.
Свърши детската градина
и под мишница с букварче
крачи вече таз година.
Кой е той?
(първолакът)

Все с усмивка ни посреща.
Щом не знаем, ни подсеща.
За да ни ограмоти,
труд и сили не пести.
Коя е тя?
(учителката)

Който прага му прекрачи,
ученик е станал значи
и дошло е вече време
път просветен да поеме.
Що е то?
(училището)