ЕДИН ТРУДОЛЮБИВ КНИЖОВНИК

Вера Златарева

Ив. П. Кепов почина. Над 500 печатани работи

Един след друг изгасват онези, които създадоха новата ни култура и работиха всеотдайно за народа ни.

Иван Кепов е един от скромните, но упорити работници, които, израснали веднага след освобождението, трябваше да разгърнат всички свои творчески възможности, и да ги раздават във всички инициативи, които животът извикна като необходимост.

Роден в 1870 година в село, с любознателността на българина и с упоритостта на човек от народа Ив. Кепов свършва и университет и поема учителското поприще.

Извънучилищната дейност на учителя в онези времена не се затваря в стените на училищните стаи, а широка културна народническа дейност.

Изживял несгодите на постоянното местене, той редактира „Учителски вестник”. И почнал в 1893 г. с един разказ, печатан в сп. „Искра”, издавано в Шумен, Кепов непрекъснато пише и става редовен сътрудник на най-добрите на времето си списания и вестници. Неговите статии, пръснати навред, говорят за рядка отзивчивост към всички въпроси, които се изправят с всеки нов ден пред съзнателния гражданин.

Защото, верен на своето време, верен и на гражданското съзнание, Кепов намира, че културният и обществен живот са неделими и става близък сподвижник и приятел на Найчо Цанов, чийто светъл образ запази и до последните дни на живота си.

И допълня своето дело на живота си с редактиране на в. „Изгрев” (1900 г.), който излиза три години и половина. Непрекъснато той печати и другаде статии по въпроси, които интересуват учители, както и чисто обществени и политически въпроси. Той взема участие и в македонските борби, засегнали тогава всеки интелигентен българин.

След изучаване - от много премествания - добре географията на България, Кепов остава учител в София и тогава навлиза активно в борбите на Учителския съюз, като става подпредседател на Управителния комитет на същия. Това засилва неговата редакторска и писателска дейност. Той е в организационния комитет на „Младежка библиотека”…

Заедно с всичко това Кепов издава учебници по история за прогимназиите и гимназиите. Редица поколения са учили по тези учебници и учат още от тях. Той е автор и на много книги с твърде разнообразно съдържание: „Животоописание на В. Левски”, „Справочна книга по география”, „Старите славяни”, „Източната римска провинция”, „Въстанието в Перущица”, „Последни Асеновци”, „Христоматия по българска история”, „България под турско владичество” и др.

Превел е много книги по география, няколко романа и др. Печатал е общо 524 работи и е превел 57. Цифрите показват колко труд е вложен в книжовното дело на Ив. Кепов и какво съкровище е оставил на българския народ, което години вече се просмуква от жадната за знания народна целина.

Иван Кепов раздаде себе си и тихо угасна. Но той заедно със своето дело вплете името си в онези, които работиха всеотдайно в културното и обществено поле на нова България.

Поклон пред паметта му.

——————————

в. „Час”, г. 4, 02.02.1938 г.