„ЦАРЯТ НА ВОЕННИТЕ КОРЕСПОНДЕНТИ”

Стоян Коледаров

Бележитият руски писател, автор на дълга редица художествени творения, повести и разкази, както и из освободителната за нас война; „царят на военните кореспонденти”, както го нарекли французките вестникари, Василий Иванович Немирович-Данченко на 6 януари 1935 г. празнува 90-та година от своето рождение и 75-та от своята писателска дейност.

Това чествуване стана в братска Прага, дето маститият старец от няколко години насам намери истинско славянско гостоприемство.

Във всички общославянски прояви г-н Немирович-Данченко взима живо участие и проповядва мир, единение, братство, свобода и задружна културна работа.

Любовта му към България и нашия народ е била винаги неизменна, въпреки всичко. И сам той казва: „Аз живо и с дълбоко чувство съм преживявал всички съдбини, и светли, и горчиви, които се паднаха в дял на твърдия в достиганията, упорития в борбата и високо талантливия в културния напредък български народ, огнеупорен в бедствията и стремителен в пътя към високите идеали на човечеството.”

Ранен в боя при Шипка, той е награден с Георгиевски кръст от самия свой другар Скобелев и по тоя начин Немирович-Данченко е запечатал своя съюз с нас не само с мастило, а и със своя кръв.

Роден в гр. Тифлис на Бъдни вечер 1844 г. (24 декември ст. стил, 5 януарий 1845 г. по новия календар). Баща му - полкови лекар, произхождал от стар дворянски род, прадедите му са били запорожци, майка му - арменка.

Бащата вземал невръстния си син почти във всички походи и неведнъж малкият Василий е бил разбуждан от нападатели-планинци. Още оттогава бъдещият плодовит писател обикнал пътуванията и така той сам определил пътя на живота си.

Първата негова творба е - още като кадет - едно стихотворение в сп. „Журналь для чтения воспитаниников военно-учебных заведений” през 1860 г., така че тъкмо тая година се навършват 75 години от неговото творчество.

Той е идвал на три пъти в България и своите впечатления и наблюдения е предал в два тома - XIV и XV от събраните му съчинения.

Броят на печатаните и неиздадените му съчинения е тъй голям, че оценката е невъзможна в тоя момент, и това ние ще сторим другаде.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 7, 16.01.1935 г.