Василий Иванович Немирович-Данченко, руски прозаик и поет, е роден на 25 декември 1844 г. (6 януари 1845) в град Тифлис в офицерско семейство. По-голям брат на писателя и драматурга Владимир Немирович-Данченко. Арменец по майка. Учи в Петербургския университет. Печатал от 1865 г. Пропътувал е руския Север, Урал, Кавказ, много страни от Европа, Америка и Африка, бил е военен кореспондент по време на руско-турската война (1877-1878, участва в боевете и е награден с два войнишки Георгиевски кръста), руско-японската война (1904-1905), Балканската война (1912-1913), Първата световна война (1914-1918). Масон. През 1922 г. заминава зад граница, живее в Берлин, от 1923 г. - в Прага. Почетен председател на пражкия Съюз на руските писатели и журналисти. Включва се в литературния кръг „Далиборка” (1924-1933). Работи в различни литературни жанрове, автор на исторически и битови романи, пътеписи и художествено-етнографски очерци, стихотворения, мемоари. Събраните му съчинения обхващат повече от 60 тома. Умира на 18 септември 1936 г. в Прага, Чехословакия.

Публикации:

За Василий Немирович-Данченко:

„ЦАРЯТ НА ВОЕННИТЕ КОРЕСПОНДЕНТИ”/ автор: Стоян Коледаров/ брой 96 юни 2017