Владимир Лепехин

превод: Литературен свят

Миналия петък в столицата на Казахстан стана знаменателно събитие: Индия и Пакистан станаха пълноправни членове на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), присъединявайки се по такъв начин към международния клуб на страните, неформални лидери на който са Китай и Россия.

«Разширяването на Шанхайска организация за сътрудничество несъмнено ще спомогне тя да стане по-мощна и влиятелна в политическата, икономическата и хуманитарната сфера» - отбеляза президентът на Русия Владимир Путин на заседание на ръководителите на страните-членове на ШОС в Астана.

«Голямата осморка» ШОС като алтернатива на G7

Ще отбележа във връзка с оценките на резултата от срещата на високо равнище на ШОС, че пред влизане в тази организация днес е и Иран (той понастоящем е със статут на страна-наблюдател), както и Турция (тя има статут на страна партньор на ШОС по диалог) - двамата реални лидера на мюсюлманския Изток.

Налице е оформянето на мощна евразийска коалиция («Голямата осморка», а в близко бъдеще и «Голямата десятка»), обединяваща повее от една трета от народите на света и превъзхождаща западната коалиция («Голямата седморка») начело със САЩ по потенциал на развитие.

Ще напомня, че Шанхайска организация за сътрудничество не е военен блок и дори не е политически съюз (макар че след влизането в ШОС на две големи ядрени държави в допълнение към двете налични в организацията ядрени мегадържави, светът не може да не разглежда «Голямата осморка» като нова геополитическа сила). Това преди всичко е междуцивилизационно обединение, формирано на основата на географската, икономическата и културна близост на редица незападни страни.

Участието на едни или други страни в ШОС като пълноправен член, наблюдател или партньор на организацията обозначава реалните - цивилизационни - граници на новото международно обединение, които на свой ред са свързани с ценностните и социокултурните параметри на страните от Запада и условния Изток.

Очевидно е, че обединението на страните, залагащи на укрепването на традиционното семейство, държавата и националния суверенитет, е много по-перспективно от аналогични съюзи на страните от Западния свят, изповядващи идеите за собствената изключителност (цивилизационния расизъм) и «джендърната толерантност».

Очевидно е и това, че ако държавите от ШОС възнамеряват (както личи от документите на организацията) да отстояват своите културни самобитности и суверенитети, то това обединение може в някакъв момент да се превърне и в политически съюз, способен да даде отпор на своите противници с военни методи.

Ще отбележа също, че решението за приемането в ШОС на Индия и Пакистан може да се смята за своеобразен отговор на тази организация (Русия включително) на продължаващото безсмислено разширяване на НАТО на изток, атентатите в Техеран миналата сряда и  поредния авиационен удар на САЩ по подразделения на сирийската правителствена армия в района на град Ат-Танф миналия вторник.

Смятам, че сред лидерите на страните членове на ШОС днес няма нелепи личности, приемащи твърденията на представителите на Пентагона за «защитния» характер на методичните удари на американските военни по сирийските правителствени войски за чиста монета. Първият въпрос, който възниква във връзка със споменатите удари, е в това какво изобщо правят американските военни на територията на Сирия без съгласието на законното й правителство? Дамаск възприема присъствието на американските военни еднозначно - като агресия по отношение на Сирия.

По аналогичен начин - като намеса в работите на суверенна страна - възприемат действията на САЩ в Сирия Русия, Китай и Иран. Преди нанасянето на удари по кръстопътя в района на Ат-Танф САЩ уж са поискали от сирийските военни да не се приближават до позициите на така наречената Нова сирийска армия, създавана от Пентагона, както всички отдавна са разбрали, съвсем не за борба с ДАИШ (ИДИЛ, забранена в РФ). Оттук и вторият въпрос: защо не може да се договорят със сирийските войски за разграничаване зоните на действия (ако наистина става дума за борба с терористите), а не да се поставят ултиматуми, при това със задна дата?

Отговор на въпроса защо Пентагонът предпочита да дава лъжливи коментари на престъпните си действия постфактум, а не да води открит диалог (па било и с повишен тон) със законните власти на страната, която понася основната тежест на борбата с международния тероризъм, даде в петък на брифинг Командващият групировката на войските на РФ в Сирия Сергей Суровикин. Според него, «международната коалиция заедно с контролирания от САЩ „Съюз на демократичните сили” е влязла в тайно съглашение с главатарите на ДАИШ… Създава се впечатлението, че под легендата за борба с тероризма американците използват ДАИШ, за да оказват съпротива на придвижването на правителствените войски».

Още един въпрос: защо Съединените Щати нарушават споразумението за зоните на деескалация в Сирия и в едностранен порядък се въвежда такова понятие като «деконфликтна зона», с което се маскира в действителност окупирана от американските военни сирийска територия? И в този случай, мисля, отговорът е очевиден: превземането на част от територията на Сирия е тактическата цел, която преследват днес Пентагонът и Държавният департамент.

CАЩ имат за цел завладяване на част от територията на Сирия

Стремежът към разширяването на американското военно присъствие в Сирия става все по-очевиден. И това е едно от доказателствата, че стратегията на Вашингтон в Близкия Изток с избирането за президент на САЩ Доналд Тръмп по коренен начин се е променила.

Но в какво е разликата между сегашната стратегия на САЩ и политиката, която водеха в региона Държавният департамент и Пентагонът по време на президентството на Джордж Буш младши и Барак Обама?

Разликата виждам, преди всичко, в това, че Държавният департамент вече малко се вълнува от съдбата на Башар Асад. Администрацията на Тръмп тактически се стреми да отдели от Сирия парче от територията й. Онова парче от Югоизточна Сирия, което граничи с Йордания и Ирак.

Последващото разширяване на присъствието на американските военни на тази територия под предлог борба с тероризма (поддържан от тях) - е вече новата стратегия на САЩ в Близкия Изток. За да контролират центъра на Близкия Изток.

Присъствието на американските военни бази в Югоизточна и Източна Сирия е важно на сегашния етап също за укрепването на своето влияние сред кюрдите (за което на кюрдите в Северен Ирак им дадоха правото да проведат на 25 септември т. г. референдум; по такъв начин САЩ решиха въпроса за създаването в пространството между Ирак, Иран, Сирия и Кюрдистан на нова проамериканска държава по примера на Косово) и за оказване на натиск върху Иран.

Тъй като Вашингтон вече не се вълнува от грижите на Катар, който (съвместно с Турция) поддържаше идеята за сваляне правителството на Асад в Сирия, за да може в лицето на новия управник на тази страна да получи партньор по транзит на своя газ в Европа, може да се смята, че новите цели на външната политика на САЩ са свързани също със стратегията за разчленяване на мюсюлманския свят в Близкия Изток на три основни субцивилизационни зони: арабско-сунитска, шиитска и евразийска. Разделяй, както се казва, и владей.

Арабско-сунитската зона, според замисъла на транснационалните играчи трябва да стане партньорска (васална) територия на Запада (англо-саксите), Китай ще се стреми към контрол върху шиитската зона, а на Турция, като евразийска държава, е предложено да се самоопредели по отношение на Русия и ЕАЭС (Евразийския икономически съюз).

Още един мотив в стремежите на Вашингтон да контролира кръстопътя между Ирак, Сирия и Йордания е в плоскостта на обезпечаването на контрола върху реализирането на главния понастоящем китайски транснационален проект «Един пояс - един път». Явно е, че САЩ имат за цел да създадат условия за блокирането на пътя към Европа от Китай и Югоизточна Азия през Иран и Сирия към Средиземно море. С тази цел те възнамеряват да запазят и дори да увеличат присъствието си в Афганистан, който е още един азиатски кръстопът на трансевразийските маршрути.

Ето защо Китай все по-често излиза от сянката и първо, неведнъж в продължение на последния месец прави заявления в защита на законното правителство на Дамаск, и второ, спомогна за разширяването на ШОС с Индия и Пакистан, разчитайки на присъединяването към тази организация в най-близко бъдеще на Иран, Турция, Азербайджан, Армения, Сирия и редица други държави в региона.

——————————

http://rusnext.ru/, 14.06.2017