Бьорн Нистад

превод: Литературен свят

Западната дезинформация за Украйна

На 10 май министърът на вътрешните работи на Украйна Арсен Аваков уволни няколко ръководители на полицията. Причината: някъде в Източна Украйна полицията се е опитала да защити от нападенията на десните радикали ветерани от войната и други хора, пожелали да отбележат Деня на победата 9 май, т. е. победата над хитлеристка Германия във Великата Отечествена война 1941-1945 г.

Известни украински политици призоваха към по-решителни мерки към ветераните от войната и прочие «предатели», например, срещу тях да се използва полицията. Депутат от Радата се разкрещя от трибуната на парламента, че лично би искал да разстреля с картечница онези, които са против забраната на «Георгиевската лентичка», носена от ветераните от войната.

Тъй като тези епизоди са сензационни и плашещи, би могло да се предположи, че норвежките СМИ непременно ще поискат да пишат за тях. Но това не стана. Аз позвъних в няколко наши национални вестници и им обърнах внимание на уволнението на ръководителите на полицията от Аваков, преследването на ветераните от войната и другите инакомислещи, както и на призива да се разстрелва опозицията, прозвучал в Радата. Изпратих им също видео с английски субтитри, на което депутатът от Радата, облечен в камуфлажни дрехи, крещи, че иска да разстреля опозиционерите. Единственото, което постигнах, бяха обещанията, че ще видят материалите.

Съдейки по всичко, злоупотребите с власт, притесненията и екстремизмът, за които в друг случай непременно щяха да напишат и да ги осъдят, напълно се премълчават, когато те се случват в Украйна. Отразяването на конфликта в Украйна изобщо не е балансирано, което дава основания да се говори за дезинформация.

Когато през есента на 2013 г. избухна бунтът срещу Виктор Янукович, западните журналисти внимателно следяха събитията на Майдана (Площада на независимостта) в Киев. И гибелта на няколко десетки демонстранти, застреляни при неизяснени обстоятелства, доведе до появата на войнствени заглавия в западните вестници. Така наречената антитерористична операция на  киевския режим срещу бунтовното население на Източна Украйна, включително обстрелите на градове и села, отнели живота на хиляди деца, жени и старци, операция, осъществявана в значителна степен с помощта на дясноекстремистки въоръжени групи, не беше удостоена и с малка част от онова внимание.

Чудовищният пожар в Одеса на 2 мая 2014 г., когато 50 проруски активисти бяха живи изгорени в сградата на местния Дом на профсъюзите, докато членовете на «Десен сектор» (терористична организация, забранена в РФ) ликуваха отвън, разбира се, бе отразен в норвежките СМИ. Но никого не шокира това, че на 3 май NRK показа мило интервю, което Ханс-Вилхелм Стайнфелд взе от лидера на «Десен сектор» Дмитрий Ярош. И СМИ не разказват, че днешните власти на Украйна не направиха нищо, за да бъдат съдени отговорните за това престъпление.

Многобройните убийства на проруски политици и журналисти в Украйна също не привлякоха особеното внимание на СМИ.

През пролетта на 2015 г. Радата прие закони, които предвиждат углавна отговорност за критика на украинските фашисти от 1930-1940-те г., т.е. за критика на групировките, които по време на Втората световна война унищожиха стотици хиляди евреи и поляци. Наред с това беше забранена и украинската комунистическа партия. Би могло да се предположи, че цялата тази нечувана прослава на фашистите и забраната на политически партии са толкова груби нарушения на демократичните ценности и ценностите на правовата държава, че СМИ просто не биха могли да не съобщят за тях и да не ги осъдят. По никакъв начин.

Противниците на днешния украински режим са подлагани на насилие и притеснения. Членовете на «Десен сектор» се опитаха наскоро да нахлуят в жилище на политик-опозиционер, докато в същото време полицията бездействаше. Няколко дни преди това на таксиметров шофьор простреляха крака телохранители на един украински политик, защото е отказал да вдигне ръка в националистически поздрав. Хората, подозирани в симпатии към Русия, са пребивани ежедневно. Но ние не чуваме нищо за това.

Това е повече от дезинформация. В норвежките СМИ дотолкова липсва поне приблизителна балансираност по отношение на конфликта в Украйна, че има основания да се говори за расизъм. За СМИ едва ли има някаква човешка ценност проруската част от населението на Украйна, тъй като СМИ систематично избягват да съобщават за нападките, на които се подлага тази част от населението.

Не мисля, че норвежките журналисти са недостатъчно просветени, че са расисти или въобще лоши хора. При неофициално общуване журналистите правят впечатление на запознати и мислещи хора. Но личните позиции и знания на журналисти, напълно очевидно, малко значат за това, което реално решават да съобщят СМИ. За нещо казват, за друго премълчават.

Може само да се досещаме, това обяснява ли се с днешните геополитически конфликти, с това, че СМИ се ориентират към западните информационни агенции, към сигналите от властта, към това, което ще бъде интересно на публиката или пък се ръководят от още нещо. Резултатът, във всеки случай, е такъв, че СМИ се държат като стадни животни.

Положителният момент е в това, че при ситуацията, когато СМИ не изпълняват своето самопровъзгласено задължение да предлагат всестранна и обективна информация за случващото се по света - и това се отнася, разбира се, не само за ставащото в Украйна - все повече хора започват да ползват алтернативни източници на новини, такива като блогове и пр.

——————————

http://rusnext.ru/, 15.06.2017