ГОСПОДА ОФИЦЕРИ!

Любомир Чернев

На светлата памет на подпоручик Димчо Дебелянов

Господа офицери, тъгата отново събра ни.
Не тъгата обаче разравя душите човешки.
Всички помним за клетвата - думи красиви и тежки…
И усещане странно - че ние били сме избрани.

Много блясък в очите! И гордата чест на пагона!
И жените си даже на своята участ обричахме.
И преминахме заедно - през градове, гарнизони.
Те ни следваха смело и смело дори ни обичаха!

И децата растяха, но малко това го пропуснахме,
все заети да бъдем до край на идеала си предани…
Хей, диджея, нали се разбрахме, че няма да пускаш
тъжни песни. Не са ни умрели съседите.

И така преживяхме живота си - пълен, но странен.
А горчивия вкус го преглъщахме - в радост и в болка.
И каквито можахме, такива до днес си останахме.
Е, не сме се броили - останахме колкото, толкова.

Господа офицери! Да пием за нашето бъдеще!
И за нашата чест. За душите ни, дето изгарят…
Само Бог има право постъпките наши да съди.
Ние имаме право едно - да умрем за България!