сръбски доброволец на гости на в. “Завтра”

интервю на Андрей Фефелов

превод: Литературен свят

Радомир Почуча е служил в спецназа на Министерството на вътрешните работи на Сърбия, в ЮНА (югославска народна армия) е участвал в бойни действия на територията на Югославия. Телевизионен водещ, журналист, бивш прес-секретар на подразделението на Министерството на вътрешните работи на Сърбия за антерористична дейност «Грифони». Бил е доброволец в опълчението на Донбас в югоизточна Украйна. Представлява в Сърбия руския Благотворителен фонд на Свети княз Лазар.

- Радомир, защо замина в Донбас да воюваш за руския свят?

- Заминах да воювам не толкова за руския свят, колкото за православния свят и за справедливостта. Последните сто години между народите на Русия и Сърбия съществуват много тесни връзки. През 2014 г., когато бяха известните събития в Одеса, ние веднага си спомнихме събитията от 1991 г. в Хърватия, когато станаха промените във властта и сърбите фактически се оказаха непризнат народ в тази страна. През 2014 г. сръбските СМИ се отнасяха към мен много агресивно заради моите възгледи, които не съответстваха на възгледите на неправителствените организации в Сърбия.

- Ти не си бил в Донбас сам. От кои организации бяха другите ти сънародници? Можеш да си спомниш някого конкретно? Аз, например, съм виждал там ярко облечени четници.

- Сред първата вълна доброволци имаше доста сърби - 150-200 души, сред тях имаше и четници, и други хора. Те пристигаха самостоятелно, по своя лична инициатива, не в рамките на някакви организации. Сърбите пристигаха, следвайки традицията за взаимопомощ, тъй като руснаците са помагали на сърбите. Тази традиция продължава вече няколко века.

- Знам, че на Балканите дори съществува гробище на руски доброволци.

- Да, във Вишеград има гробище, което е наречено в чест на гробище в Солун - Малък Зейтинлик. Там са погребани 85 руски доброволци, които са пожертвали живота си за свободата на нашия народ.

- Може да се направи исторически паралел между хърватските усташи и бандеровците - галицийските нацисти по време на Втората световна война. Обединява ги  еднаквата психология и практиката на терора и зверствата. Очевидно е, че има някакъв общ типаж при хората, които са се отказали от своята етническа и конфесионална принадлежност, сменили са вярата си и са започнали да служат на врага.

- Да, наистина могат да се открият и такива паралели в съдбата на руския и сръбския народ. Католицизмът е бил в някаква степен нож, опрян в гърлото на православието. Хърватската идентификация днес до известна степен се основава именно на ненавистта към сърбите и православните. Както руснаците и сърбите бяха съединени с любов и сърбите пристигаха да защитават руснаците, така и хърватите се свързаха с фашистите на основата на ненавистта. Доколкото знам, те дойдоха, за да се присъединят към наказателния батальон «Азов».

- Твоят дядо също е пострадал от усташите.

- Да, и много други членове на моето семейство са пострадали в първите дни на войната, когато била провъзгласена марионетната държава независима Хърватия. Тогава хърватите като че побеснели - започнали физически да унищожават сърбите.

-  Днес в Сърбия ситуацията е странна. Ръководството на вашата страна, очевидно отчитайки настроението на народа, заявява, че Сърбия няма да влезе в НАТО и ще остане във военно отношение неутрална страна. Но на практика става друго. Известно ми е, е съществуват някакви тайни договорености между НАТО и ръководството на Сърбия.

- Тази двусмислена история продължава от края на Втората световна война. Да, разбира се, Сърбия е част от мозайката на целия свят, но сега тя играе важна роля в политиката, макар че мнозина сърби мислят, че тя е малка държава и не може да има голямо значение. Благодарение на геополитическото си положение в центъра на Балканите Сърбия представлява малка Русия, а унищожението на Русия е главната цел на Запада. През 1999 г., когато НАТО нападна Сърбия без разрешението на ООН, ние героично се сражавахме три месеца. Много мои приятели в Русия изпитват вина, че тогава Русия не можа да ни помогне. Но тези, които познават политическата ситуация, разбират, че по онова време с президента, който беше на власт, Русия не можеше да помогне на себе си, камо ли на Сърбия. В това също е приликата на нашите съдби: когато на Русия й е зле, тогава и на Сърбия е зле, а когато в Русия всичко е наред, тогава е добре и в Сърбия.

- Сегашният договор с НАТО превръща Сърбия в пасивен съюзник на НАТО.

- Западът разглежда Сърбия като нова колония, за да я използва като база за поход на Изток. Властта, която дойде в резултат на така наречените «демократични» избори, сега няма смелост да проведе референдум и направо да попита народа: искате ли да влезете в НАТО, в ЕС или искате съюз с Русия? Аз осем години бях сътрудник на Томислав Николич, когато той беше в съюз с Александър Вучич и знам, че те бяха против влизането в НАТО, против сближаването с ЕС. Но когато дойдоха на власт, всичките им обещания се оказаха нарушени. Те започнаха да вършат всичко обратно на това, което бяха говорили по-рано.

- В какво състояние се намира сръбската армия? Знам, че се опитваха да я отслабят, тъй като виждат в нея опасност.

- През 1999 г. за 78 дни война НАТО не успя да унищожи дори 2% от армията ни. Нашата армия, нашите офицери имаха голям опит от времето на гражданската война, както и висок морален дух. И те показаха както храброст, така и военна хитрост. Ако войната беше продължила още две седмици, НАТО щеше да бъде принудено да признае поражението си, би изчезнал самият смисъл на съществуването му. Но в онзи момент тъмната страна на световната дипломация показа истинското си лице. Докато Марти Ахтисаари трябваше да води преговори със Слободан Милошевич, съществуваше заплахата, че върху Сърбия ще бъде хвърлена атомна бомба. Разбира се, Слободан Милошевич беше принуден заради този блъф да подпише споразумението. В това време специалистите от НАТО, виждайки в какво състояние се намира сръбската армия, направиха всичко, за да унищожат не само армейските сили, но и самия морален дух на хората. Хората във властта бяха купени с чужди пари. Чуждите инвестиции бяха грабеж на сръбския народ и много танкове, оръдия, транспортни средства бяха унищожени - претопени. Става дума за американската компания U.S. Steel Serbiad.o.o, на която беше предаден стоманодобивният завод «Смедерево», където бяха унищожени 80-95% от цялата военна техника на Югославия. Скоро след това беше отменена задължителната служба в армията и беше даден съвет на всички офицери с голям опит: или да се пенсионират, или да се заемат с някакви други специалности.

Сръбският народ има пословица - «Който не храни своя армия, ще храни чужда». За хората, които мислят със собствената си глава и гледат със собствените си очи, става ясно какви са в действителност плановете на Запада. Те никога не са искали за нас нищо добро.

Сега в Сърбия се води война на всички фронтове, освен непосредствен въоръжен конфликт. Особено това се прояви след като на власт дойде Тръмп и стана очевидна силната позиция на Русия. През 90-те години, когато Русия беше буквално на колене и имаше еднополярен свят, се казваше, че целият свят е глобално село с един център начело, поддържан от глобалния капитал. Но сега ситуацията се промени: Русия се изправи, Китай е голям играч, също така е важна Индия, която има огромно население, и Америка вече не може да съперничи с всички тези сили. Що се отнася до Европа, вижда се как тя се разпада по национални интереси.

Сега се създават условия в света да има друго разпределение на силите. Подобна ситуация е била преди Първата и Втората световна война, и сега основните играчи трябва да правят много предпазливи крачки, за да не се случи Трета световна. Що се отнася до Сърбия, за нея винаги са казвали, че е «барутния погреб на Европа», както и че «който сее на Балканите вятър, ще пожъне буря». Днес се говори и за създаването на велика Албания, която да включва Косово, Южна Сърбия, Македония, също и Епир в Гърция. И Западът дълго време използваше тези идеи за велика Албания, за да си създаде собствена база. Например, за прекратяване на Южен поток. Известно е, че сега в Косово съществува най-голямата задокеанска база на НАТО «Бондстил». Тя е построена, за да бъде на това място вечно, както американските бази в Окинава и на други места.

Резолюция-1244, която гарантираше връщането на сръбската армия и полиция в Косово, се оказа истинско лицемерие на сръбската дипломация. Боя се, че следващата световна война може да стане единственият изход от създалата се ситуация. Който иска война - нека тя се случва в неговата къща, но ако войната се оказва във вашата страна, ваше задължение е да защитавате своята страна и дом с оръжие в ръце.

- Има информация, че в Сърбия съществуват временни лагери за мигранти, за бежанци от Близкия Изток и всъщност Сърбия е използвана като площадка за контролирания наплив в Европа на бежанци. С какво това заплашва Сърбия? Доколко този проблем е осъзнат?

- Преди няколко години нашата журналистка Весна Резевич публикува така наречената «Адженда 41». Съществувал е план за заселването на Сърбия с народи от Близкия Изток, за да се изгуби националният компонент на Сърбия, за да се разтвори сръбският народ в друг народ.

На 1 септември трябва да влезе в сила законът за свободното купуване на селскостопански земи от чужди инвеститори. Планира се и безплатно здравеопазване за националните малцинства в Сърбия, докато за самите сърби такова не се предвижда. Това се отнася и за други въпроси, където националните малцинства имат превъзходство над сърбите, които в собствената си страна стават граждани второ качество. Съществуват договорености, че онези мигранти, които не могат да останат в Европа, трябва да се върнат в страната, където са получили документи, т. е., обикновено в Сърбия.

Преди известно време разговарях с ръководителя на Центъра по изучаването на съвременната балканска криза Елена Гускова за това, че сред бежанците мнозинството е мъже, жените и децата са много малко. Сред тях има доста висок процент воюващи за ИДИЛ. Тогава тя изказа опасението, че тези хора, воюващи за ИДИЛ, имащи голям опит, в някакъв момент могат да бъдат активирани, за да дестабилизират обстановката в Сърбия. Имам информация, получена от достоверни източници, че ако имигрантите поискат да останат в Сърбия, ще им бъде дадена възможност да вземат кредит или да купят къщи и земя в Сърбия. Тези къщи в селски райони бяха оставени от жителите им заради кризата. Според сега действащия закон мигрантите пристигат при нас без всякаква проверка. Разбирам, че повечето от тях искат да стигнат до Западна Европа. Но, за съжаление, има и такива, които биха искали да останат в Сърбия. Може да се види, че вълната мигранти се появи рязко, неочаквано и също неочаквано се прекрати. Главният поток мигранти като че беше организиран от западните спецслужби, за да отслабят националните сили на Европа.

- Най-големият заговор е заговорът на мълчанието, заговорът на монопола върху информацията. И, доколко ми е известно, САЩ много активно контролира сръбските СМИ. Това се отнася, разбира се, и за цяла останала Европа, но в Сърбия това особено личи, тъй като съществува пряка връзка между спецслужбите на САЩ и сръбските СМИ.

- По времето на Милошевич, когото мнозина смятаха за диктатор, не съществуваха никакви санкции по отношение на свободните СМИ. След 5 октомври 2000 г., когато в Белград стана първата оранжева революция, ситуацията се промени. Много сръбски политици бяха купени с чужди пари и сега повече от 70% от СМИ в Сърбия са в ръцете на бившия президент на ЦРУ Дейвид Петреус. Тук е и немският концерн FAS, който се стреми информацията да е пропаганда на Запада, за да се унищожи буквално моралът на народа. В Сърбия сега се води истинска психологическа война - много сърби са в апатия, в депресия, те разбират, че ги лъжат. Главното е, че не е ясно как да стигнат до истината, хората нямат сили за това. Законите, които се приемат в скупщината на Сърбия, защитават представителите на едрия капитал, олигарсите. На тях им прощават дълговете в милиони евро, докато на обикновените хора не се прощава нищо  - заради някакъв малък дълг могат да им вземат имуществото. Около 50% от населението на Сърбия са безработни, включително и аз.

- За последните двадесет години отношението към руснаците промени ли се в Сърбия?

- Не, разбира се. Да, сега в Сърбия са на власт хора, които действат срещу собствения си народ, но любовта на сърбите към руснаците е на генетично ниво. Западът не може да разбере това. Не може да се купи душата на народа. Да, може да има известен брой предатели, но не целият народ.

- Наскоро се състоя среща между Путин и Меркел. Има слухове, че е ставало дума за Сърбия, че е бил поставен някакъв ултиматум. Що за история е това?

- Това е много интересна история. Два дни преди обществеността да научи за идването на Меркел в Сочи, получих информация от свои приятели, че тя много бързо е взела решението за срещата, след като е станало известно решението на Путин да защитава Сърбия на всяка цена. Уж в случай на каквато и да е физическа заплаха към Сърбия, Русия ще изпрати в нейна защита около 150 000 руски военни. Географското положение на Сърбия играе ключова роля в противоракетния щит, който тръгва от балтийските страни и включва Полша, Румъния и България. Ако в Сърбия бъдат разположени С300, С400, «Топола», «Искандер» и има достатъчно обикновени военни, интересно какви ще са следващите крачки на НАТО?… Мисля, че би се случила истинска паника, както по време на Кубинската криза през 1962 г. Смятам, че това значително би засилило позицията на Русия в преговорите.

- Мисля, че възраждането на голяма Русия е неизбежно и Сърбия непременно ще влезе във великия съюз на нашите славянски държави.

——————————

в. „Завтра”, 9 юни 2017