превод: Литературен свят

интервю на Вадим Соколов

Генералният секретар на Института „Суворов” Патрик Попел:

«С военните престъпления на украинския режим трябва да се заеме международен трибунал»

През януари 2015 г. в австрийската столица Виена бе създадена обществено-политическата и културно-просветната организация Институт „Суворов” - Общество за съдействие на австрийско-руския диалог (Suworow Institut - Gesellschaft zur Fоrderung des Оsterreichisch-Russischen Dialogs). Мероприятията, които провежда тази организация в австрийската столица, редовно се посещават от около четиристотин души. Чрез Интернет информационните материали на «суворовци» получават около петдесет хиляди австрийци и жители на други немскоезични страни на Европа.

Необикновеното наименование на общественото обединение е свързано с това, че Русия при император Павел Първи е съюзник на Австрия във войната срещу Франция. По време на знаменития си «швейцарски поход» руският генералисимус А. В. Суворов командва обединената групировка на руските и австрийски войски. За този съвместен боен опит напомня името на организацията.

Мотив за създаването на организацията стават събитията в Украйна и в Крим през 2013 - 2014 г. Затова не е учудващо, че «украинската тема» заема важно място в разговора на кореспондента на сайта www.pravorf.org с генералния секретар на Института „Суворов” Патрик Попел (Patrick Poppel).

- Господин Попел, името на Суворов вероятно е неизвестно на преобладаващото мнозинство австрийци. Мислихте ли за това, когато избирахте името за организацията си?

- За нас беше важно името на «патрона» на нашата организация да е свързан непременно и с Русия, и с Австрия. Тъй като Александър Василиевич Суворов е воювал и на австрийска земя, на територията на тогавашната Австро-Унгария, бил е главнокомандващ на обединената групировка на руските и австрийските войски, това име е идеалният избор.

Познавачите на Русия в Австрия добре знаят, че Суворов е бил и остава един от най-любимите исторически деятели на Русия, считат го за един от най-изтъкнатите руснаци на всички времена и народи. А за нас е важно нашето обединение от първото си познанство да предизвиква симпатия в жителите на Вашата страна. Институтът „Суворов” е създаден за съдействие на австрийско-руския диалог.

Запознавайки се дейността на генералисимус Суворов, австрийците ще научат  много нови неща не само за руската, но и за собствената си история. Също така бих искал да обърна внимание, че през целия си дълъг живот Александър Василиевич Суворов не е загубил нито една битка.

Нашата организация не се готви за военни действия. Но в своята мирна, съзидателна работа ние също се стремим да бъдем непобедими.

- По време на нашите предишни разговори казвахте, че създаването на организацията ви е тясно свързано със събитията в Украйна. Защо австрийско-руският диалог стана важно да бъде укрепван именно след украинските събития?

- Много австрийци бяха възмутени от потока от лъжи и клевети, който се изсипа на главите ни във връзка със събитията на Майдан, киевския пуч и последвалата война в Донбас. Съзнателно употребявам думата «пуч». Това беше именно пуч, въоръжено завземане на властта, а съвсем не «революция на достойнството», както се опита да го представи западната преса.

Активна роля в киевския пуч играха неонацистите, бандеровците. Но на Запад, включително в Австрия, не говореха за това. Обратно, потоци от обвинения се изливаха и продължават да се изливат върху ръководството на Русия и жителите на Донбас. Излизаше, че Порошенко е «законно избран президент», а жителите на Донбас - «сепаратисти и терористи». Макар че в действителност тези хора просто искаха да защитят региона от бандеровците!

- Господин Попел, защо смятате, че тези теми трябва да вълнуват жителите на Австрия? Хората имат свои грижи, свои проблеми…

- Австрийската общественост се възмути не само от лъжите на нашите СМИ, но и от държавната политика. Главният проблем е в това, че Австрийската Република, за съжаление, се присъедини към позорните противоправни санкции срещу Руската Федерация.

Тази ситуация е не просто скандална. Тя пряко заплашва на основите на австрийската държавност. Бих искал да напомня, че Съветският Съюз изигра решаваща роля в освобождението на Австрия от германския фашизъм.

Благодарения на победата на съветската армия и войските на антихитлеристката коалиция Австрия можа да възстанови своя суверенитет, своята държавност. Тази обща историческа памет трябва да свързва австрийския и руския народ.

Освен това, ние смятаме, че присъединявайки се към антируските санкции, Австрия наруши международното право, а именно статута си на неутрална, извънблокова държава.

- Но формално Австрия, както и Швейцария, продължава да бъде неутрална държава.

- Формално това е така. Но щом Австрия фактически се намира в руслото на НАТО, щом тя се е отказала от провеждането на самостоятелна външна политика, що за неутралитет е това? Такъв неутралитет става фикция. И много австрийски граждани не са съгласни с това!

Австрия придоби суверенитета си като неутрална държава през 1955 г. По такъв начин тя избегна участта на Германия, разделена за дълги десетилетия на две държави. Това щастливо за нашата страна развитие на събитията стана възможно благодарение на доброжелателното отношение на Съветския Съюз.

Мисля, че австрийците имат всички основания да бъдат благодарни на руснаците: нашата страна не само се спаси от фашистко поробване, но и можа да запази държавното си единство.

Неутрална Австрия, поддържаща добри отношения с Русия, е необходима не само на самите австрийци, но и на цяла Европа. Нашата столица Виена в годините на студената война в периода на съществуването на Съветския Съюз беше център на международния диалог, място на взаимодействие на държави с различен обществен строй.

Но нима сега не е необходим такъв център? И нима Австрия, присъединила се към санкционната война срещу РФ, може да остане истински неутрална държава и «дипломатически център на Европа»?

Затова позицията на Института „Суворов” е проста. Австрия не трябва да чака, докато санкциите срещу РФ бъдат отменени от целия Европейски съюз (много тромава структура, скована от вътрешни противоречия). Отмяната на санкциите трябва да стане незабавно. И това решение трябва да бъде взето във Виена, без да се прехвърля отговорността на Брюксел.

Такава възможност за всяка страна, включително Австрия, засега, слава богу, съществува. Европейският съюз при всичките му недостатъци все още не е станал супердържава. Националните правителства имат пълномощия в определянето на външната си политика.

Институтът „Суворов” обединява патриотите на Австрия, хората, които не са равнодушни към бъдещето на нашата страна. Това бъдеще ние виждаме във взаимодействие с Русия, а не в конфронтация с нея.

Руската Федерация е наследница на Руската империя. Австрийската Република е наследница Австро-Унгарската империя. Руснаците и австрийците са два имперски народа. Това също е обединяващ фактор.

- Какво имате предвид под понятието «имперски народи»?

- В този израз няма  нищо националистическо, войнствено. Империята е сплав от различни култури, различни народи, различни начини на живот. И тази сплав създава единната страна.

Във Виена могат да се срещнат и католически катедрали, и протестантски храмове, и православни църкви, и синагоги, и джамии. У нас впрочем са представени практически всички православни църкви: руска, гръцка, румънска, сръбска. Такава многонационална, многоконфесионална е и Русия.

Взаимодействието между австрийската и руската култура е толкова огромно, че дори е трудно да се опише накратко. То обхваща всички сфери: музиката, литературата, живописта, архитектурата…

Аз не призовавам към възраждането на Австро-Унгарската империя и уважавам съществуващите държавни граници. Но като австриец бих искал нашият народ да бъде достоен за своето историческо минало и да съобразява с него при вземането на актуални политически решения.

Австрия има древни, многовековни традиции в държавността, многовековна история на взаимоотношения с Русия. При цялото ми уважение към американците ние, австрийците, не трябва да ставаме «американски болонки», васали на САЩ. Искам австрийската политика да се определя във Виена, а не в Брюксел или във Вашингтон. Тази политика трябва да отговаря на австрийските национални интереси.

- Бихте ли разказали за дейността и структурата на Вашата организация?

- Нашата основа са десет сътрудници във Виена, всеки от които отговаря за реализацията на своя проект. Освен това, работят две наши представителства в Русия: в Москва и в Екатеринбург. Организацията ни е още много млада. Би ми се искало с времето броят на представителствата да се увеличи.

Трябва непременно да създадем представителства на Института „Суворов” в Белорусия, Казахстан и редица други държави в постсъветското пространство, където съществуват руски общини. Но това не значи, че сме свързани с руски националисти или че не уважаваме държавните граници. Това не е така! Придържаме се към демократичните принципи, уважаваме международното право.

Но руско-австрийския диалог ние разбираме като диалог с целия «руски свят», а не само с Руската Федерация. Мисля, че човек може да бъде, например, гражданин и патриот на Беларус, истински белорус - и при това да се чувства като част от «руския свят» (в широкия смисъл).

Ние провеждаме във Виена много мероприятия. Те са посветени не само на Руската Федерация, но и на цялата руска цивилизация. Впрочем, наскоро имах среща с извънредния и пълномощен посланик на Република Беларус в Австрия Валерий Йосифович Воронецки. Той също се съгласи, че за разбирането на Русия и руската душа трябва непременно да се запознаем и с Беларус.

Затова при нас се състояха вече няколко мероприятия, посветени на Беларус, нейната история, култура и съвременен живот, включително и за последните президентски избори в тази страна.

Поддържаме контакти със Свято-Елисаветинския манастир в Минск - един от най-важните духовни центрове на Беларус. Този аспект също е интересен на австрийците: Беларус и Русия са различни страни, но са обединени от една вяра и една Църква.

Правим концерти, показваме съветски и руски филми, организираме политически диспути, каним интересни лектори. Темите на мероприятията са най-различни: от историята на казачеството до ролята на шаха в Съветския Съюз и нова Русия.

Имаме и курсове по руски език, водят се индивидуални занятия. Институтът „Суворов” активно си сътрудничи с музиканти, вокални колективи. Особено са популярни у нас казашките песни.

- Знам, че Вие не само организирате лекции по история на казачеството и пеете казашки песни, но и се опитвате на практика да възродите във Виена казашките традиции.

- Един от проектите на Института „Суворов” беше създаването на група на любителите на казашкото бойно изкуство. Австрийците с голямо удоволствие се учат да боравят с шашка, нагайка, изучават похватите за юмручен бой, придобиват навици за самоотбрана.

- Доколко това съответства на австрийското законодателство? Може ли въобще да се ходи по улиците на Виена с традиционен казашки костюм, с шашка и нагайка? Все пак става дума за хладно оръжие.

- Разбира се, на никого от нас няма да му хрумне да ходи по улиците Виена с шашка и нагайка. Както и никой не би тръгнал из града в традиционни рицарски доспехи, с рицарски меч.

Но австрийците, които се заинтересуваха от казачеството, искат не просто да си направят казашки костюм, не просто да си купят шашка и нагайка като сувенири. Те искат да се научат да използват тези «инструменти». Правилно да се владее шашката и нагайката е красиво и мъжествено, както е красива, да речем, фехтовката с шпага или рапира. В това желание няма нищо агресивно или противозаконно!

Освен това, много австрийци ги привлича духовно-нравствените традиции на казаците, техните взаимоотношения с Православната църква, тяхната система на образование и възпитание. Като цяло във Виена се интересуват от всички аспекти на казашкия живот. Наистина, обучението на езда в Австрия струва много по-скъпо, отколкото в Русия.

Но това е още един повод за пътуване в Русия. В Русия австриецът може на воля да язди по донската степ на страшен кон и да се чувства като истински казак!

- Защо все пак австрийците така са се заинтересували от казачеството?

- За австрийците казакът е истинският руски човек. А казачеството е символ на Русия. Не единственият символ. Но един от важните! Впрочем, в Московската Патриаршия и в много епархии на РПЦ има специални отдели по взаимодействие с казачеството. И вероятно това не е случайно.

Спомагайки за развитието на диалога с Русия, ние искаме да водим диалог и с руското казачество. Наш цел е създаването на истинска казашка станица във Виена, която би могла да обедини и руските емигранти, и коренните австрийци, и православните, и хората от други вероизповедания.

Но тази станица не трябва да стане чисто фолклорен проект. В нея непременно трябва да се чувства православният дух. Защото без православие истинско казачество не може да има.

- Членовете на Вашата организация събират хуманитарна помощ за Донбас, редовно участват в демонстрации за солидарност с дончани. Защо темата Донбас е толкова важна за Вас?

- Донбас е неотделима част от руския свят. Може териториално да влиза в Украйна, да кажем, като автономен регион. Но той не трябва да бъде отделян от руския свят, от руската душа, от руската история. Като приятели на Русия ние не можем да не проявяваме солидарност с Донбас.

- Какво мислите за Минските съглашения? Как може да се постигне мир в Донбас?

- И аз, и всички членове на нашата организация одобряват Минските съглашения. Съглашения за това, че Донбас трябва да получи от Украйна автономен статут и трябва да се започне процес на национално помирение, възраждане на региона, - това е добра, благородна идея.

Но ми се ще да отбележа и нещата, за които не е казано в Минските съглашения. С военните престъпления на украинския режим трябва да се заеме международен трибунал. И аз съм дълбоко убеден в това!

Ще поясня мисълта си. Вече само по себе си използването на въоръжена сила за решаването на вътрешни конфликти е много проблематично. Меко казано! Но режимът на Порошенко не просто изпрати в Донбас редовната украинска армия, а привлече за участие в бойните действия различни незаконни въоръжени формирования, неонацистки групи. Казано на обикновен език, за постигането на целите си Порошенко се съюзи с откровени негодници.

Киевският режим извърши престъпления не само срещу Донбас. Той извърши престъпления и срещу украинската армия, и срещу украинската държавност. Фактически той се опита да «интегрира», да съедини всевъзможни «доброволчески батальони», въоръжените групи на «Десен сектор» с редовните армейски части.

В какво се превърна украинската армия? Кадровите военни бяха принудени да участват в престъпления срещу собствения им народ, заставиха да ги играят по свирката на бандеровците.

Убеден съм, че ако сега се направи чистка в украинската армия, премахнат се оттам всички бандеровци и чужди наемници - търсачи на приключения, никакви въоръжени провокации в Донбас няма да има.

Украинските военни и военното ръководство на народните републики на Донбас напълно са способни да осигурят точно спазване на режима за прекратяване на огъня. Главното е да не пречат на това политиците в Киев.

Всъщност киевският режим продължава да води срещу Донбас така наречената хибридна война. Тази хибридна война включва и участие във военните действия на незаконните въоръжени формирования, и икономическата блокада на региона, който Украйна смята за свой.

Воденето на хибридна война напълно попада под категорията на военните престъпления. Ние още не можем да наречем господин Порошенко военен престъпник. Но имаме всички основания да искаме юридическо разследване на неговите действия.

- Но все пак Порошенко е признат от Запада за легитимен ръководител на Украйна. Този фактор също трябва да се има предвид.

- Въпросът за легитимността на Порошенко като украински президент е спорен. Може да си спомним как дойде на власт в резултат на пуча, в какви условия минаха президентските избори… Но даже ако признават Порошенко за легитимен ръководител на Украйна - това не му дава правото да води хибридна война срещу Донбас. А той продължава да я води!

В края на краищата, целият свят признаваше Слободан Милошевич за легитимен президент на Югославия. Но той се оказа в Хага! Тук явно се сблъскваме с политиката на двойните стандарти, която провеждат западните страни.

Въпросът не е в личната съдба на Порошенко и неговия отбор… Гражданите на Украйна е необходимо да разберат, че без мир в Новорусия няма да има благополучен живот и в Киев, и в Лвов. Докато Донбас се подлага на обстрели и на икономическа блокада, процъфтяването на Украйна няма да настъпи, националното примирение ще бъде невъзможно.

- А какво мислите за ситуацията в Крим?

- В Крим успяха да предотвратят донбаския сценарий. С тази фраза е казано всичко. Ако Крим не беше станал част от Русия, там също сега щеше да командва «Десен сектор». Затова за Института „Суворов” отговорът на въпроса за юридическото признание на Крим като част от РФ е очевиден. Ние признаваме легитимността на кримския референдум и се радваме на неговия резултат.

Наистина, и в Донбас, и в Русия има буйни глави, които дори сега говорят за «кримски сценарий в Донбас». Някой е готов да щурмува Мариупол или даже Киев. Това са опасни тенденции. Важно е да бъдеш патриот на Русия, но трябва да запазиш трезво съзнание, да виждаш реалното развитие на събитията.

- Имате ли много контакти с Донбас?

- Членовете на нашата организация редовно посещават Донбас. И по време на пътуванията си в Москва много пъти се срещат с жителите на този регион.

Донбас е важна част от руския свят. Русия във всеки случай ще му помага. Но от друга страна, руските ресурси - и икономически, и политически - не са безгранични. И най-важното, отстоявайки интересите на Донбас, Русия се стреми да провежда мирна политика, да има нормални отношения с всички страни.

Много се радвам, че президентът на Русия Владимир Путин не тръгна по ума на ура-патриотите и не започна да взема рисковани решения за източната част на Украйна. В това се прояви неговата държавническа мъдрост. Радостта по повод съединяването с Крим, «подарен» от Хрушчов на Украйна, е напълно логична.

Но когато някой в Русия говори за необходимостта така да се постъпи с Донбас - това вече е провокация. Такива заявления вредят на руските интереси. И те са в полза на неприятелите на Русия.

- Господин Попел, какво Ви дава лично на Вас работата в Института „Суворов”?

- Тази работа е свързана с интересни пътувания, срещи с ярки, талантливи хора. Но най-важното е, че в мен не само се увеличи интересът към Русия, но и се появи чувството за втора родина.

——————————

www.pravorf.org