с журналиста и политика Ги Метан разговаря Андрей Самохин

превод: Литературен свят

Известният швейцарски журналист и политик, в близкото минало председател на парламента на женевския кантон, а сега - депутат от Християндемократическата партия Ги Метан познава Русия отблизо. През 1994 г. той осинови тригодишно руско момиче, получи руско гражданство и оттогава пропътува едната седма част от сушата надлъж и нашир. Днес разговаряме за неговия труд «Западът - Русия: хилядолетната война. История на русофобията от Карл Велики до украинската криза. Защо толкова обичаме да ненавиждаме Русия?». През миналото лято книгата успя да раздвижи Европа.

- Как приеха труда Ви на Запад? Сигурно често чувате обвинението, че сте «агент на Кремъл»?

- В моята родина към книгата ми за русофобията, господстваща в западните политически елити и в медиите, не се отнесоха зле. Като неутрална страна Швейцария е силно загрижена не да изглежда, а да бъде независима. Това впрочем беше причината правителството ни да се включи в санкциите само косвено. Но «мейнстриймът» в европейските масмедии и чиновническите кръгове водят общо настъпление срещу Русия.

Във Франция всички основни издания бойкотираха книгата ми. Но е интересно, че народът като цяло я прие добре. След ислямистките нападения, както и след успехите на руската военна операция срещу терористите в Сирия за европейското обществено мнение става все по-очевидно, че официалната русофобска пропаганда е била «лъжлив звънец».

Но книгата ми по никакъв начин не е акция, платена от руско лоби. Пред вас не е екшън, а студен и неемоционален исторически анализ на предразсъдъците и общите положения, които създаваха и развиваха западните учени и пропагандисти в продължение на векове. Ето причината, поради която това е толкова неудобно за моите опоненти: аз просто посочвам фактите като внимателно избягвам оценъчните мнения и теориите на заговора.

- Преди основно идейно-организационно звено на русофобията беше Великобритания. Още от времето на Джером Хорси и Джайлс Флетчър, които оклеветиха Йоан Грозни. А има ли такъв географски център сега?

- След като Русия започнала да се превръща в сериозна сила, започнали да я възприемат на континента като потенциален противник. Оттогава нейният цар, или президент, или друг национален лидер се показва като тиранин, деспот - като цяло лошо момче, чиято единствена цел е да пороби чистата и невинна Европа. Тези баналности за руския деспотизъм и експанзионизъм тръгват през вековете от периода на църковния разкол, провокиран от германските императори и католическата църква през XI век.

Тези предразсъдъци са в основата на фабрикуваното през 1760-те години в тайния кабинет на френския крал Луи XV фалшиво «Завещание на Петър Велики». През 1812 г. го публикува Наполеон, за да оправдае нахлуването си. Лъжливото «Завещание» е използвано от френските и английските империалисти, за да обяснят участието си в Кримската война. И едва през 1870-те г. западните страни признали, че документът е фалшив. Смешно е, но лондонският Times използва почти същите епитети, рисувайки политическите портрети на цар Николай I през 1850 г. и на президента Владимир Путин през 2016-та, като че ли времето на редакционния часовник е спряло.

- Трябва ли да се разглежда русофобията като не толкова политическо, колкото като духовно явление - представляващо мирогледно неприемане на нашата душевна нагласа и житейски принципи, противостоящи на западничеството?

- Глобалните интереси и конкуренцията са основните причини за русофобията. При британските и американските геополитици, да кажем, Макиндер или Спайкмен, точно както и при съвременните им последователи като Збигнев Бжежински, има една натрапчива идея: да задържат, да задушат, да разоръжат или да унищожат Русия. Или най-малко да я изолират, тъй като тя е ключова сила в пространството от Европа до Китай. В книгата си, издадена през 90-те, Бжежински много ясно казва: Украйна трябва да бъде отделена от Русия с всички възможни средства, за да се разклати европейското положение на последната. При това най-ненавистната страна трябва да се разчлени на три части, за да не пречи на Запада да контролира Евразия.

Но тази геополитическа борба обикновено се облича в дрехите на «моралния дълг на цивилизования свят», който носел висока мисия за разпространяване на демокрацията, свободата и правата на човека. В действителност това е само модернизация на старата колониална легенда, обосноваваща завоюването на Латинска Америка, Азия, Африка с необходимостта да се донесат на диваците благата на цивилизацията. Но гражданите на западните страни не са слепи - и  все повече нагледно се убеждават в двойните стандарти на «мисионерството». Налице е твърда риторика към Русия, Иран, Китай, но такава липсва напълно към деспотичните съюзници на Запада, като Саудитска Арабия. Такова гъвкаво използване на високите някога нравствени понятия като инструмент за постигане на специфични цели напълно ги дискредитира. И това в действителност предизвиква днес голямата загриженост на истинските демократи и правозащитници.

- Според Вас бъдещето на човечеството е в някакъв извъндържавен интернационал и окончателно ликвидиране на границите или в свободен и равноправен съюз на страните-нации, запазващи своите духовни, битови особености, - почти като кантоните в Швейцария?

- Смятам, че съществува само един вид хора и че всеки човек има еднакви права и задължение независимо от това къде живее и какъв е цветът на кожата му. Същото се отнася и за народите. Всяка нация има равни права и задължения. Това положение и беше основополагащ принцип на ООН. Проблемът е, че някои нации се смятат за «по-равни» и диктуват своите морални ценности, икономическа система или религия на другите. Именно това е причината за днешното напрежение в света. Можем да наречем такава политика неоимпериализъм, дори когато тя се маскира като борба за равноправие. Да, миля, че опитът на Швейцария, с нейните две религии, четири национални езика и две култури - латинска и немска, - може да бъде модел как да се организира сътрудничество, справедливо за всички. Подобно нещо стана възможно благодарение на пряката демокрация, при която редовият гражданин е свободен да предложи законодателни промени чрез събиране на подписи (правото на инициатива и правото на референдум). Но това е много трудно да се разработи. Югославия  също беше пример за «съвместен живот», но я разрушиха външната намеса и вътрешният дисбаланс. Обичаен начин за защита на малцинствата в мултиетническите или многонационални държави е силна централна власт, както в Русия или Китай, помагаща да се избегне анархията, което е най-лошо за всички хора. Вероятно реална е и комбинацията между двата принципа при наличието на инструментариум за преки консултации с народа.

- Може би бъдещето ще прилича на описаното от Оруел в романа «1984»?

- Ако се гледа на света като цяло, то, да, вероятно, ние бавно, но сигурно пълзим към оруеловата антиутопия. Единна «политкоректна» идеология с постоянния глас на медиите, който ни нашепва в ухото за преимуществата на: либералната икономика, индивидуализма без социална отговорност; «демокрация», поставяща извън скобите на «нормалното общество» тревожните гласове на своите критици; всеобхватните «права на човека», в действителност строго ограничени от политическия декор при грубо потъпкване на социалните, икономическите, екологичните на права на всеки жител на земята.

- Как се променяше отношението Ви към Русия за времето, откакто я познавате?

- Според мен пред последните десет-петнадесет години са станали много забележими проблеми. Страната е станала много по-открита и приятна за туризма, повишило се е нивото на живот, битовите условия. Двете столици - Москва и Санкт Петербург - са много разнообразни в културните си прояви, при това както денем, така и нощем. След самоизолацията си през 90-те Русия успешно демонстрира позицията си на международната арена и прави това убедително и напористо.

Смятам, че вашата и моята страна (сега имам двойно гражданство) непременно трябва да развиват собственото си производство, да се разделят с хедонизма на експортната икономика. Предстои и кардинално да се променят условията за малките и средни предприемачи, които са главната опора на заетостта, иновациите и вътрешния растеж. Корупцията и бюрокрацията трябва да бъдат минимизирани. Явно се вижда и задачата да се увеличат инвестициите в науката, културата, селското стопанство и местната инфраструктура. Това е желязна необходимост, тъй като Западът ще се опитва да продължава санкциите и ограниченията, колкото може по-дълго. Той винаги ще намери повод, за да не отслабва икономическия натиск.

- Какво според Вас трябва да бъде поведението на Кремъл в днешната обстановка?

- За мен е особено важно Русия да се държи като Русия. Същото се отнася и за Китай, Бразилия, развиващите се държави. Предизвиках истински скандал на Запад, след като заявих, че нашите собствени свободи зависят от Москва и Пекин. Защото съм убеден: без силен противовес западните народи постепенно ще изгубят всичко. Западът никога не е бил толкова прогресивен, колкото по времето на Съветския Съюз: страхът от комунизма накара капиталистите да направят някои социални подаръци на своите народи. Това завърши преди 25 години. Но това е вярно и за личните свободи. Като типичен швейцарски гражданин, роден в страна на кантони, аз съм истински демократ. Познавам ограниченията и недостатъците на двата великана - Русия и Китай: корупцията, неравенството, липсата на подкрепа за малкия бизнес, концентрацията на власт. Но аз съм и реалист. Без ефективен противовес западната система бързо ще се превърне фактически в мека автокрация, където демокрацията е само привидна.

- Какво трябва да направят глобалните играчи, за да се спре плъзгането към третата световна война? Играе ли в това някаква роля културата?

- Понастоящем Русия не е изгубила самообладание, въпреки такива провокации като разполагането на ядрени ракети на САЩ в Румъния и Полша.

Но предизвиква безпокойство увеличаващият се поток на пропагандата на войната по цялата планета. В мен се създава впечатлението, че мозъчните центрове и медиите подготвят общественото мнение за нова конфронтация, както преди Първата световна. Това особено тревожи интелектуалците на Запад, където антируският и антикитайският шум придобива все по-системен и войнствен характер.

Борбата с тероризма може да стане възможност за сътрудничество. Но то трябва да бъде справедливо. Културните и хуманитарните обмени, като музика и туризъм, са също добри начини да се победят предразсъдъците.

Жителите на Запада, откривайки Русия за първи път, са силно изненадани, много по-дружелюбна и гостоприемна виждайки страна, отколкото са мислели. Предстои много работа, за да се отървем от клишето за злата руска мечка.

——————————

http://portal-kultura.ru/, 13.09.2016