Хорхе Каррера Андраде

превод: Георги Ангелов

ЗЕМЯ И ГОРА

Гологлави селяни
гледаха как догаря тяхната гора.
Чупеха ръце момичета-акации.
Дъбове-апостоли горяха върху клади.

Матиас каза: „Вземат ни земята.
Чувате ли, кълвачи, скоро тук ще долетят
телеграми по жиците, ще си свият гнезда от букви.
А в полето ще се изправят стълбове-жандарми,
и няма да имаме тогава
нито сестри-акации, нито братя-тополи”.

Куцият Томас пусна на земята
кошницата с лунни ягоди
и се закани
със свит юмрук.

После се затътриха към село,
вършеейки с бухалките
по крилата на кървавото небе.
Жените им ги чакаха пред къщи,
със черни кърпи.

А гората – какво, строполи се
със стон, както пада под ножа теленце.

И даже след много дни
червените очи на пожара
надничаха в прозорците на селото,
а на селяните им се струваше,
че хлябът мирише на кръв.