РЕВОЛЮЦИЯ В АНГЛИЯ

Победата на Корбин е поражение на тачъризма

Израел Шамир

превод: Литературен свят

Блестящ, исторически резултат на изборите в Англия! Консерваторите останаха най-голямата фракция в парламента, но нямат мнозинство, което значи, че лидерът на лейбъристите Джереми Корбин има шансове да застане начело на правителството. Тереза Мей не иска да си отива, тя ще се опита да се задържи като премиер на правителство на малцинството, ще има коалиционен търг, и картината окончателно се изясни след седмица-две.

Но и сега е ясно - стана политическо земетресение. Англичаните казаха „А” - гласувайки за Брекзит, а сега казаха „Б”, гласувайки за Корбин. Консерваторите загубиха около 12 мандата, лейбъристите прибавиха повече от 30.

Корбин не е стандартен лидер на лейбъристите. Не е ляв глобалист, не е неолиберал с лейбъристка риторика. Победи истински ляв лидер, „червен” по британските мерки. И заявленията му - да ликвидира ядреното оръжие, да премахне военните бази, да национализира жп линиите, сериозно да се посвети на системата на здравеопазването, да прекрати режима на затягaне на колана, да прекрати близкоизточните войни - това е глътка чист въздух. В програмата му има - прекратяване на изгодния за работодателите, но пагубен за работниците краткосрочен договор, когато работникът може да бъде уволнен всеки момент. За временните и постоянни работници - равни права. Разширяване на правата на профсъюзите, подкрепа за работниците - не сме чували нещо подобно от много години.

Победата на Корбин е поражение на тачъризма. Младежта, която пееше “Злата вещица умря”, научавайки за смъртта на Маргарет Тачър, влезе в избирателните участъци. Младежта гласува за Корбин с огромен превес, едва ли не 80:20 - защото младежта най-много загуби от неолиберализма. Младите нямат работа, за образованието трябва да се плаща, за жилище трябва да се плащат луди пари. Картите са срещу работническата младеж и тя каза тежката си дума.

На изборите загубиха «Господарите на Дискурса», тоест апаратът на медиите и говорещите глави по телевизията. Всички вестници, не само дясно-консервативните, но най-напред либерал-лейбъристките, като Guardian, бяха срещу Корбин и цяла година водеха яростна кампания срещу него. Те стенеха, че Корбин ще погуби партията, че времето на левите е минало отдавна и няма да се върне, че трябва затягане на коланите, и че най-добрият лейбърист е десният социалдемократ като Тони Блеър, наречен «американският пудел». Не помогна!

Не помогнаха фейк новините, твърденията, че Корбин е за терористите, че ще наводни Англия с мигранти, че е неопитен. Не помогнаха опитите за вътрешнопартиен преврат - а мнозинството от лейбъристката парламентарна фракция беше срещу Корбин, на тях им се искаше назад, в уютното неолиберално блато. Но младежта и активистите, не партийните функционери, а редовите избиратели всеки път излизаха в подкрепа на Корбин. В резултат дясното глобалистко неолиберално крило на лейбъристите претърпя пълно поражение, а лявото, червеното, социалистическото - победи.

Еврейските организации в Англия - немалка сила в Обединеното Кралство - бяха настроени срещу Корбин, макар че той не си губи силите и времето за борба с тях. Той се смята за противник на ционистите и приятел на палестинците. Той е против банките и банкерите, против засилването на финансистите във властта. В лейбъристката партия евреите не са малко - и повечето от тях бяха врагове на Корбин. В Израел името му произнасяха като ругатня и се учудваха, че не всички английски евреи се вслушват в заклинанията им. Неизвестно как еврейските организации престанаха да водят до победа на изборите - отначало Тръмп, а сега Корбин побеждават, въпреки противодействието на лобито.

Победата на Корбин се възприема като удар по позициите на Саудитска Арабия. Консерваторите (както и десните лейбъристи-блеъристи) поддържаха топли отношения с Ер Рияд, охотно им продаваха оръжие и вземаха рушвети. Те предпочитаха да ругаят местната мюсюлманска младеж, деца на имигранти, а не онези саудитски проповедници, които ги пропагандираха да застанат на пътя на джихада. Корбин обеща да се справи със салафитското лоби. Може да се очакват големи промени в близкоизточната политика на Великобритания, най-вече - признаване на Палестина и преразглеждане на оръжейните договори със саудитите.

За Русия победата на Корбин е голям успех, макар че руските лидери (Путин и други) не вярваха, че това е възможно да се случи. На Русия й е необходимо да няма единен фронт на всички страни от Запада срещу нея. Англия на Корбин ще прекрати да разпалва война в Прибалтика, в Украйна, в Сирия, ще отслаби, ако не разбие агресивния блок НАТО, който вече понесе щети от неистовия Тръмп. Тръмп отдясно и Корбин отляво нанасят удари по единната глобалистка система - това не е ли революция?

В Америка можеше да дойде на власт Бърни Сандърс, ако не беше мошеничеството на апаратчиците на демократическата партия (DNC). Много подобни бяха обстоятелствата в Англия, но изборите за лидер в Англия станаха година преди общите избори и имаше време да се отблъснат атаките на апаратчиците срещу новия лидер.

Даже и Корбин да не дойде на власт - тези избори показаха, че народът иска поврат наляво и иска да си върне изгубените позиции, да се върнат на работниците правата им, да бъдат прогонени неолибералите. Нека милионерите, а не работниците да затягат коланите! Отдавна личеше, че загубените позиции на социализма могат да се отвоюват, още не е късно! И във всеки случай следващите избори ще бъдат скоро - защото този парламент няма да осигури здраво правителство.

——————————

в. „Завтра”, 9 юни 2017