ДЕН

Георги Тончев

ДЕН

На камъка
утихнала
вълна
от векове
дълбани
нишки
крие.
Приижда
мръсната
река
и като
черен
път
се вие.

Отрова
от бездънна
чаша
пия.


БЕДУИН

Не се стремя
към непристъпен замък.
Не искам и любов,
спонтанно пламнала.
И вечния живот
не е за мен
мираж
или стрела
върху надгробен камък.

Живея сам
между небето
и земята,
звездите, слънцето,
луната
и безкрая,
а пясъкът
отронена от времето
скала е.

Не съм нещастен.
Нито съм щастлив.
Дори не знам какво е
да си жив.